Учредяване на Анимал Програмс - България
	Мисия, Цели, Задачи
	Политика на Анимал Програмс
	Контакт
	ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ПОЛИТИКАТА НА АНИМАЛ ПРОГРАМС ОТНОСНО РАЗВЪЖДАНЕТО, ПРИДОБИВАНЕТО, РЕХОМИНГА, СТЕРИЛИЗАЦИЯТА И КОНТРОЛА ВЪРХУ ПОПУЛАЦИИТЕ (приета на 18 юни 2006г.) 1. Развъждане и придобиване Анимал Програмс се противопоставя на непланираното, домашно развъждане и импулсивното придобиване на кученца и котенца. АП изтъква, че собствениците, достигнали минимално ниво на хуманно възпитание не желаят да развъждат, вследствие на което предприемат своевременна стерилизация на своето животно. АП изтъква, че желаещите да придобият животно, достигнали минимално ниво на хуманно възпитание биха избрали да догледат изоставено животно, вместо да търсят кученце или котенце от развъждачите. АП приема, че добре стопанисваните животни трябва да бъдат маркирани с микрочип и включени в някакъв регистър (националенлен, или частен). Вниманието на обществото трябва да бъде ангажирано със съдбата на израстналите животни, които твърде често биват изоставяни от собствениците си; сред собствениците и кандидатите трябва да бъде популяризирано сериозно отношение към развъждането и придобиването на млади животни, практиката на рехоминг, стерилизацията и регистрацията. Хуманното възпитание може да бъде провеждано успешно посредством училищни мероприятия и разпространение на печатни материали. АФП възприема възпитателната дейност като ефективна, независимо от сложната ситуация в България. 2. Рехоминг АФП изтъква необходимостта от повишаване и подпомагане на рехоминга на изоставени и изгубени животни посредством рехоминг-центрове. Чрез практиката на подслоняване на изоставени животни трябва да бъде повишен интересът към израстналите животни; чрез събирането и рехоминга на значителен брой такива животни трябва да бъде обезсърчавано/осуетявано домашното развъждане като порочна практика, да бъде запазван животът и да бъдат осигурявани нормални условията за живот на повече изоставени животни. Животните с очевиден домашен произход, намерени навън като изгубени, ще бъдат подслонявани и обявявани за намерени. Съобразявайки се със специфичната ситуация в София, АП възприема практиката на приютяване, изключваща убиването на здрави животни. 3. Стерилизация АП изтъква необходимостта от подпомагането на собствениците с качествена, бърза и евтина стерилизация, възстановяване, маркиране и регистрация на техните животни. Чрез осигуряване на леснодостъпно обслужване трябва да бъде установена като общоприета практиката на ранна и своевременна стерилизация, и да бъде увеличаван числения превес на стерилизираните женски спрямо нестерилизираните. В случаи на изгубване маркираните животни е по-вероятно да бъдат издирени; случаите на масова кражба на регистрирани животни ще може да бъдат отнасяни до полицията и прокуратурата. При необходимост трябва да бъде осигурявано безплатно обслужване. АП изтъква, че в България подпомагането на отговорните собствениците би довело до положителни резултати, въпреки усложнената ситуация. 4. Национална система за регистрация и таксация АП категорично поддържа евентуалното въвеждане на национална система за идентификация и регистрация на кучетата и котките, както и на лицензи за тяхното развъждане и търговия. Този контрол ще ограничи движението на животни, свързано с тяхното предлагане, придобиване, изгубване, кражба, изоставяне и злоупотреба. АФП поддържа евентуалното въвеждане на регистрационна такса, както и на такса върху отглеждането на фертилни (нестерилизирани) животни. Заплащането на сериозни такси окончателно ще ограничи развъждането и предлагането на евтини кученца и котенца. АП изтъква, че стриктното поддържане на постоянен регистър е осъществимо само при условие на ограничено домашно развъждане. Практически невъзможно е всяка районна ветеринарна служба да вписва/отписва ежедневно по няколкостотин животни. 5. Контрол върху свръхпопулацията АП поддържа адекватния контрол на свръхпопулацията, включваща Trap-Neuter-Return/TNR програми, регистрация на кварталните животни, обособяването на защитени подслони за кварталните животни, както и стандартен шелтеринг и редукция на числеността на новопоявяващите се безстопанствени кучета. АП изтъква, че самостоятелното провеждане на такъв контрол, без ограничаване на домашното развъждане и без налагане на официален контрол върху всички дейности, засягащи котките и кучетата ще дава само нетрайни резултати. Ограничаването на съществуващата свръхпопулация не предотвратява постоянното възпроизвеждане на нови нежелани животни в домакинствата, стопанските дворове и строителните обекти.