Председателя на Парламента   Главния Прокурор    

         
Европейския Парламент     Правителството    
           
  Фондация Анимал Програмс - България



До Г-н Георги Пирински,
Председател на 40-то Народно Събрание на Република България
(български и английски)



Копия (английски):
Г-н Тери Дейвис, Генерален Секретар на Съвета на Европа
Г-н Жозе Мануел Барозо, Президент на Европейската Комисия
Г-н франко фратини, Вице-Президент на Европейската Комисия
Г-н Бернард Пиотр Войчиеховски, Член на ЕП
Д-р Каролин Лукас, Член на ЕП
Г-н Давид Хамерстейн Минтс, Член на ЕП
Г-н Роберт Еванс, Член на ЕП
Eurogroup for Animal Welfare




Относно: Националната политика спрямо нарастващите популации от домашни любимци




Уважаеми Г-н Председател,

Посочвам изисквания на Ветеринарния Закон, действащ от 1999 до 30 април 2006г.:
Чл.5. (2) Националната ветеринарномедицинска служба поддържа система за оперативна ветеринарномедицинска информация.
Чл.7. (1) (Изм., ДВ, бр. 83 от 2003 г.) Към Министерството на земеделието и горите се създава Върховен ветеринарномедицински съвет като експертен орган.
(2) Върховният ветеринарномедицински съвет дава становище по основните насоки и приоритети на ветеринарномедицинската дейност.
Чл.66. Животните се отглеждат и използват по начин, съответстващ на тяхното развитие и предназначение, съобразен с физиологичните им нужди и екологичните изисквания.
Чл.67. Собствениците, които притежават временно или постоянно животни, са длъжни да ги регистрират, да не ги изоставят, да се грижат за здравето им и да ги предпазват от болка и страдание.

Посочвам изисквания на Правилника за прилагането на ветеринарния закон, действащ от 2000г.:
Чл.110. НВМС упражнява контрол за спазването на правилата за защита и хуманно отношение към животните.
Чл.111. Контролът по чл.110 се осъществява от ветеринарномедицински специалисти чрез: 1. извършване на периодични проверки в местата, където се отглеждат и настаняват животни, и в местата за добив на животински продукти; ... 3. извършване на проверки по сигнал за нарушение на правилата за защита и хуманно отношение към животните.
Чл.122. (1) Собствениците на кучета, навършили 6-месечна възраст, ги регистрират в съответната районна ветеринарно-медицинска служба (РВМС) или при лицензирани ветеринарни лекари.
Чл.126. (1) Физическите и юридическите лица, които отглеждат и развъждат животни компаньони с цел търговия или управляват приюти за животни, декларират в съответната РВМС дейността си.
(4) Всяка РВМС поддържа регистър на обектите, който съдържа данните по ал. 2.
Чл.127. Органите на НВМС упражняват периодичен контрол върху дейността на лицата по чл.126, ал.1 (от ППЗВМД) и при констатиране на нарушения на правилата за защита и хуманно отношение към животните компаньони предприемат предвидените в закона мерки.

Посочвам изисквания на Ветеринарния Закон, действащ от 1 май 2006г.:
Чл.7. (1) Националната ветеринарномедицинска служба осъществява:
4. контрол за спазване на правилата за защита и хуманно отношение към животните.
(2) В НВМС се водят публични регистри на: 1. животновъдните обекти; 2.търговците на животни.
(3) Регистрите по ал.2 се публикуват на сайта на Министерството на земеделието и горите.
(4) Националната ветеринарномедицинска служба поддържа компютризирани системи за ветеринарномедицинска информация и издава бюлетин.
Чл.137. (1) Собствениците на животновъдни обекти подават заявление за регистрация по образец до директора на РВМС, към което прилагат документ за платена такса в размер, определен в тарифата по чл.14, ал.2.
Чл.149. (1) Животните се отглеждат и използват по начин, който съответства на тяхното развитие и предназначение и е съобразен с физиологичните им нужди и етологични особености.
Чл.174. (2) При навършване на 4-месечна възраст или в 7-дневен срок от придобиване на куче над тази възраст собственикът регистрира кучето при ветеринарен лекар, като представя документ за платена такса по чл.175, ал. 1.
(4) Ветеринарният лекар изпраща ежемесечно данните от ветеринарномедицинския паспорт на всяко регистрирано куче в РВМС и в съответната община.

В нарушение на стария (от 1999г.) и новия (от 2005г.) Закон за Ветеринарно-Медицинската Дейност компетентните длъжностни лица от Националната Ветеринарно-Медицинска Служба и Върховния Ветеринарно-Медицински Съвет не са предприели никакви мероприятия за провеждането на ефективен контрол върху притежаването и развъждането на такива животни. В резултат на липсата на такава превантивна дейност в София масовото любителско развъждане остава неограничено. Почти всеки собственик на женско животно става нерегистриран развъждач. Очебийно многобройни са любителските обяви, публикувани в интернет, пресата, зоомагазините, ветеринарните кабинети, които са свързани с търсене на партньор за животните, предлагане на потомството, както и предлагане на израстнали животни за повторно задомяване. Едновременно с това в дворовете свободно се възпроизвеждат както котките, имащи собственик, така и кварталните котки. Нерегистрираните кучета, обитаващи строителни площадки и стопански дворове също се възпроизвеждат свободно.

Броят на развъжданите животни постоянно надвишава възможността за осигуряване на надеждни/постоянни стопани. Въпреки това през тези седем години двете институции очевидно нямат намерение да отговорят на основните въпроси в тази област: КОИ СА РАЗВЪЖДАЧИТЕ; КОЛКО СА ЕЖЕГОДНО ВЪЗПРОИЗВЕЖДАНИТЕ ЖИВОТНИ; КОЛКО СА ИЗОСТАВЯНИТЕ ЖИВОТНИ; КАКВА Е ТЯХНАТА СЪДБА, СЪЩО И СЪДБАТА НА КВАРТАЛНИТЕ ЖИВОТНИ?

Характерна особеност на двете популации е тяхната крайна нестабилност - смяната на съставляващите екземпляри е много динамична и средната възраст на животните е ниска. Повсеместното възпроизводство бива балансирано от едновременното масово изчезване на вече израстнали, нерегистрирани животни. Същевременно числеността на здравите животни, ставащи нежелани постоянно бива възстановявана.

Тук възниква втори казус, свързан с контрола върху движението на изоставяните, изгубените и родените като бездомни кучета и котки. В София няма действителен официален контрол върху такива животни - въпреки, че преобладават, чистопородни кучета рядко попадат в Общинския приют, а котки - не. Въпреки това съществува някаква форма на събиране и редукция на числеността - такива животни не се задържат навън, няма струпване по улиците или дворовете на няколко поколения, също и на стари, болни или недохранени животни, рядко срещаме през последните години и загинали животни. В София е известна дейността на т.нар. "природозащитници", които дълги години събират израстнали кучета с обещания за задомяването им в Швейцария. Чести са случаите, свързани с кражба на кучета - изгубени от собствениците си, те рядко биват връщани. Постоянно изчезват свободно излизащите домашни котки и кварталните котки. Налага се заключението, че липсващият официален контрол в тази посока е заместен от неофициална, криминална дейност, осъществяваща действителната редукция на нарастващите популации по пътя на постоянно събиране и трафик/реализация на огроменен брой животни.

Тази схема очевидно се радва на широка институционална и политическа протекция. Длъжностните лица от МВР и МФ, компетентни в областта на борбата с организираната престъпна дейност и с прането на пари са толерирали и продължават да толерират нелегалното събиране и нелегалния трафик на огромен брой здрави животни.

През м.декември 2003г. и м.март 2004г. отправих писмени предложения до Министъра на Земеделието и Министъра на Финансите (на чието подчинение е Службата за Финансово Разузнаване) за изготвяне на програма за ограничаването на развъждането и на черния пазар на такива животни. Министрите отказаха да се ангажират с предприемането на конкретни стъпки. Последното обстоятелство означава поддържането на неофициална държавна политика в тази област.

По света е известно, че България поддържа мръсна индустрия, злоупотребяваща с огромния прираст от здрави, нерегистрирани котки и кучета. На 18 декември 2005г. The Sunday Telegraph оповести информация относно промишления добив в България на кожи от одрани живи котки и кучета, включително от едрите породи германска овчарка и голден ретривер.

На основание на изложените факти и заключения настоявам за ангажирането Ви с незабавна промяна на националната политика в тази област. Очаквам да се ангажирате с налагане на парламентарен контрол върху прилагането на Закона от страна на компетентните министри.




София, 31 август 2006г.



С уважение,

Емил Кузманов, учредител