Доклад		Интервю		Писмо
	В.МОНИТОР, 14 юли 2004г. Гергана Костова разговаря с Емил Кузманов Господин Кузманов, какви са начините да се преборим с многоб­ройните бездомни кучета и котки и какво изисква Европейската об­щност от България в това отно­шение? Реална представа за изискването в тази област във връзка с присъединяването ни към Европейският Съюз добих съвсем наскоро от писмо на компетентен представител на Европейс­ката Комисия. Има изискване към трите страни-кандидати за членство - България, Румъния и Тур­ция, да се ангажират със специалната наредба, свързана с контрола на попула­циите. То­ва, разбира се, включва и предприе­мането на конкретни мерки, а не са­мо подписването на някакви доку­менти. Идентификацията и регистрацията на животните, ограничаването на тях­ното движение, а оттук - и на тяхното възпроизводство, са обект на Наредба 998/2003 г. на Европейската Комисия. Кога трябва да влезе в сила тази наредба в България? Това е проблемът и затова се обърнах към вас. Първо, от седем ме­сеца пиша до нашите министерства, ангажирани с тези въпроси. Те се правят, че никога не са чували за подобни изисквания към страната ни. Второ, ще мине и някакъв техни­чески, бюрократичен период, в който такова правило да бъде възприето, а след това и време, докато бъде въведено в действие. Нищо чудно през 2007-2008 г. пък да се окаже, че не сме предприели никакви ветеринарни мерки, или че любители­те на домашните животни не са би­ли мотивирани, информирани и образовани съгласно европейските стандарти в тази област. Затова аз повдигам въпроса за възприемане на това правило на ЕС още отсега, за могат мерките да бъдат предприети навре­ме. Какво трябва да направим, за да изпълним европейските норми, свързани с бездомните животни? Има три фундаментални дейности за контрол на популациите от домаш­ните любимци, изтъкнати и в Конвенцията за Закрила на Котките и Кучетата/Pet nimals на Съвета на Европа: създа­ване на единна национална система за регистрация и идентификация на кучетата и котките, създаване на информационно-образователни програми за любителите на животни, и в крайна сметка функциониране на прословутата стерилизационна програма. Стерилизационната програма в Со­фия сега може да обхване само 1,000 бездомни кучета, а всъщност огромен брой домашни и дворни кучета и котки раждат непрекъсна­то. До кои министерства писахте? Първо писах до Министерството на Земеделието и Горите, тъй като ветеринарният контрол е в тяхната компетентност. Имам неудовлетворителни отговори от Дирекция " Живот­новъдство". Пратих писмо и до Ми­нистерството на Финансите, тъй ка­то в крайна сметка неконтролираният пазар очевид­но подхранва една криминална индустрия. Би трябвало т.нар. Дирекция за финансово разузнаване да се ангажира с този проблем и да бъдат насочени усилия от страна на правителството за контрол над тези дейности. Какво имате предвид под кри­минална индустрия - канали за из­нос на животни ли? В една нормална държава за кот­ката, която живее в отсрещния двор и за която хората се грижат, е извес­тно кога ражда, какво потомство ражда и какво става с поколението й след това. В България тези неща са безотчетни и никой от нас не знае какво става с животните. Половината котки са женски и раждат непрекъснато. Криминал­ната индустрия се върти точно око­ло този прираст. Всяка година се раждат стотици хиляди животни, които през октомври-ноември изчезват. Тук може да говорим за бракониерски, кримина­лен, незаконен лов, забранен от действащото законодателст­во. В една цивилизована държава такива животни, включително и кучетата, изоставени от стопаните си, биват събирани в приюти, техният брой е известен и бива отчитан. Ликвидирането им и статистиката за това ликвидиране оказва някакво влияние върху любителите на домашни животни. Говорите за цивилизованите държави, а какво е положението у нас? У нас всичко остава скрито. Животните безотчетно се възпроизвеждат, и хората ги хранят. Те се превръщат в евтина и апетитна суровина. После изчезват. Никой не ги отчита и хората не разбират какво става. Имате предвид, че някакви организирани групи отвличат скитащи кучета за да ги пласират? И не само скитащи, има случаи на отвличания на домашни животни. Какво става с откраднатите домашни кучета и с котките, които хората отглеждат по дворовете си, и които също изчезват? Определено тях не ги крадат, за да ги отглеждат. Според Вас какво се случва по нататък с тях? Аз не мога да кажа какво се случва, но знам какъв пазар съществува по света, за който у нас се избягва да се говори. Например статистика за САЩ от 70-те години сочи, че за лабораторни опити във фармацевтичната и козметична индустрия са били използвани до 285,000 котки и кучета годишно, при 200 млн. души население. Европейският съюз е два пъти по-голям по население. Това е ед­иният пример за експлоатация. Вто­ри пример е износът на кожи от домашни кучета и котки от Далечния изток, предста­вяни като кожи от азиатски вълк и дива котка, използвани включително и за направа на детс­ки играчки и автомобилни тапице­рии. Данните са от Кралското Дру­жество във Великобритания. Ня­кои казват, че от Виетнам, Китай и Корея изнасят кожи, защото там ядат кучета. Но аз казвам, че ние ги из­насяме, защото ние ги отглеждаме и развъждаме. Не е въпросът защо някой изнася такива суровини. Въп­росът е колко животни се намират на негова територия. В България проблемът със свръхпопулацията от домашни любимци е факт, и ние очевидно участваме в този трафик. За къде? Нямам представа. Но пробле­мът е бил толкова сериозен и в Европа, и в Америка, че през 2000г. САЩ приемат специален закон, заб­раняващ вноса и търговията на тяхна територия на стоки от кучешки и котешки кожи. Година след това и Ита­лия приема подобен закон, вероят­но и други страни са наложили та­кава забрана. Но е очевидно, че има такъв па­зар, има такова търсене, има и такова предлагане. За какъв брой говорите? Има данни за 2 млн. броя кожи, изнасяни годишно от Далечния Изток. Във Великобритания нап­ример публикуват статистически данни за 8 млн. регистрирани котки и 6.5 млн. регистрирани кучета, всичките с паспорти. Това прави над 20% спрямо числеността на човешкото населе­нието, т.е. спрямо всеки четири-пет жители има по един домашен любимец. Можем да допуснем, че у нас животните, които някой отглежда са 1.5-2 млн. Освен това всяко от тях дава потомство и някакъв прираст. Очевидно е, че такова количество изчезва по кримина­лен начин. Разбира се, че всичко то­ва става организирано и тази систе­ма действа от години. Това е една суровина, която бива прибирана, без да бъде ин­вестирано нищо. Това е индустрия без инвестиции. Приютите не вършат ли работа, каква е практиката в чужбина? Прословутият приют в "Лозе­нец" беше направен, за да бъде вдиган шум, но и там имаше злоупотреби. Всеки казва, че там животните биват убивани, има и папарашки филм за това как биват пребивани с тояги. Но има­ заснет и друг филм, свързан с товаренето и изкарването на трупове от кучета. Половин час преди това докторът просто упоява животните. Говоря за живи, охранени кучета, по 30-35 кг., които след това биват откарвани в неизвестна посока, със сигурност различна от екарисажа в Пловдив. В чужбина всички изоставени животни биват събирани в приютите, и ако не бъдат осинове­ни или потърсени, след осмия ден биват умъртвявани. Но статистика от САЩ сочи, че на всеки 100 кучета, попаднали в приют, 44 биват оси­новявани от хората. Обществото е осведомено какво се случва с изоставените животни, има отчетност. У нас положението не е такова. Това, което за 2 млн. българи е домашен любимец, за мафията и бю­рократите просто е суровина, за ко­ято явно някъде има пазар. В крайна сметка, щом бюрократите не искат да се ан­гажират с решаването на проблема, те явно са свързани с него.