Шест години от ратификацията на Европейската конвенция за закрила на домашните любимци (20 юли 2004 г.) Анимал Програмс, 17 юли 2010 г. На 20 юли 2004 г. България ратифицира Европейската конвенция за закрила на домашните любимци. Съгласно този договор, страната ни се ангажира да прилага основните мерки за управление на популациите от кучета и котки, познати от добрата световна практика. Чл. 8 на Конвенцията предвижда въвеждането и поддържането на регистрационен/лицензионен контрол, свързан със защитата на животните. Този контрол обхваща цяла гама човешка дейности – от редовия гражданин – притежател на куче или котка до организираните дейности като събирането на изгубени и нежелани животни и по-нататъшноторазпореждане с тях (приюти, изследователски/експериментални бази и т. н.). Чл. 12 предвижда организирането и финансирането на програми за широка стерилизация на отглежданата популация. Основната цел на тази мярка е повишаване нивото на стерилизираност на отглежданата популация, оттам – и намаляване на нейния репродуктивен потенциал. Чл. 14 предвижда организирането и финансирането на информационно-образователни програми за възпитаване и насърчаване на отговорното поведение от страна на настоящите и бъдещите притежатели на кучета и котки. Приоритетните въпроси са свързани с отговорностите и последствията от развъждането и предлагането на животни; предотвратяването на свръхвъзпроизводството чрез стерилизация на домашните любимци; рисковете за благоденствието на животните, свързани с импулсивното, безотговорно придобиване на домашни любимци, както и тяхното подаряване на непълнолетни. За съжаление, през шестте години след ратификацията на Конвенцията, у нас бе избягвано дори обсъждането на посочените горе основни и най-важни мерки. Три правителства поред държаха този международен договор „на трупчета“. Точно затова, всички други мероприятия, свързани с контрола или защитата на животните, водеха единствено до бутафорни ефекти и не влияеха върху основния проблем на популацията – свръхвъзпроизводството на излишни животни. Със своето бездействие по отношение прилагането на Европейската конвенция за закрила на домашните любимци, българските институции запазиха и след 2004 г. тенденцията, тръгнала от 1990 г. насам. Неограничаваната популация от отглеждани кучета продължи да бъде основният източник на вече 21 поколения нежелани, скитащи животни. -- |