Отговор на Фондация Програми за животните до Г-н Явор Гечев, Заместник-министър на земеделието
Писмото е от 18 октомври 2013 г. и е изпратено по електронна поща Уважаеми Г-н Заместник-министър, В свое писмо от 20 септември 2013 г., Вие отправихте към мен питане във връзка с обмислянето на една бъдеща "Национална програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета". Също така, различни заинтересовани страни бяха изразявали публично през последните три години своята подкрепа за изработването на нов формален документ, засягащ контрола на животните. Тук аз ще споделя своето мнение относно възможните решения на кризата със свръхпопулацията от кучета. Най-напред аз Ви уверявам, че съм категоричен поддръжник на идеята за прилагането на единен и същевременно изчерпателен подход в управлението на кучетата във всички общини. Такъв подход е действително наложителен и, когато дава приоритет на онези мерки, които биха адресирали същинския проблем вместо последствията, той би бил също икономически ефективен и ограничаващ възможностите за субективен и произволен подход, демонстриран досега от местните администрации. Цялостният контекст на Вашето писмо показва намерение за налагането на действащото национално законодателство чрез въвеждането на допълнителни изисквания от страна на изпълнителната власт и без ангажирането на Народното събрание с изработването на нови норми. Независимо от моята принципна подкрепа за всяка обмислена интервенция на национално равнище, аз оставам скептичен по отношение успеха в разгръщането и налагането на една изчерпателна национална програма, чиито мерки не са наложени със закон или дори биха били възпрепятствани от действащото законодателство (напр. нормата за осъществяване контрола на терен чрез ловни екипи, подчинени на управителите на приюти). От друга страна, една програма на изпълнителната власт, макар ограничена в рамките на закона, каквато Вие обмисляте, би имала своето предимство. То е свързано с избягването на продължителния законодателен процес и възможността за въвеждането на някои ефективни мерки в действие след няколко месеца. На какво най-често се дължи нарастването на безстопанствената популация? Световните експерти в управлението на животните-компаньони посочват свръхвъзпроизводството при скитащите домашни (притежавани) кучета като основна причина за постоянното възстановяване на безстопанствената популация. Животните от тази категория живеят по-често в частни имоти като вили, строежи, паркинги, складове и производствени обекти. Майките от тази субпопулация най-често разполагат с достатъчен ресурс за поддръжка на потомството до неговото израстване и напускане и така представляват най-проблематичното малцинство в една местна популация. Същевременно, най-голямата безстопанствена популация - тази в София - отдавна не може да бъде разглеждана дори теоретически като значим източник на нежелани животни, просто защото тук бездомните раждащи кучки вече са рядкост. Фертилни кучки сега почти липсват на улицата, в по-голяма степен заради усиленото им залавяне и в по-малка степен заради прилагането на стерилизация и пускане обратно навън. Кое затруднява прилагането на мерките, свързани с намаляването на безстопанствената популация? Моето мнение тук е основано върху наблюденията ми в София. Липсата на цяло ключово звено в системата за управление на местната популация от кучета изглежда фатална. Контролът на скитащите кучета (безстопанствени и домашни) е провеждан при отсъствието на директен мениджмънт на терен, т.е. служба, натоварена с ясни задължения в управлението и мониторинга на местната популация, което със сигурност възпрепятства постигането на устойчиви резултати. Години наред, работата на терен е възложена главно на ловните екипи, които са подчинени на управителите на приюти. Самите управители на приюти прилагат де юре някаква програма на общината. Зле управляваната скитаща популация включва безстопанствени кучета и домашни ("дворни") такива - две трудно различими категории. Законът изисква първите да са идентифицируеми чрез "видима ушна маркировка", но не предвижда видима маркировка за домашните кучета. Същевременно, практиката за маркировка на безстопанствените животни остава спорадична и те не са маркирани като цяло. Отговорностите за контрола на безстопанствените кучета сега са размити между общината и няколкото управители на приюти, което прави работата на терен неефективна. Отговорността за скитащите домашни кучета лежи върху стопаните, но намесата на инспекторите по екология е спорадична и стопаните остават в края на краищата несанкционирани. Техните животни продължават да излизат и да се възпроизвеждат свободно. Описаният горе маниер на работа обслужва неясни интереси и е в ущърб на обществените интереси. В допълнение, трябва да бъде преоценен опитът за окончателна кастрация на скитащите дворни кучета. Това би било подходящо като допълваща мярка, когато има успешно прилагане на мерки за удържането на тези животни в съответните имоти. Успехът от използването на стерилизацията като самостоятелна мярка би бил осуетяван постоянно от едно значително текучество в тази субпопулация. Скитащите домашни кучета често стават обект на човешки произвол (включително от страна на ловните екипи) и след изчезването на такива кастрирани животни, нови нестерилизирани кучета биха заемали бързо тяхното място. Мерки, които биха били полезни в една национална програма за справяне със свръхпопулацията от кучета? #1 - Създаване на многостранен комитет. Успехът на една интервенция в контрола на кучетата ще изисква представителството и мнението на редица заинтересовани страни. Освен пряко ангажираните официални институции и агенциите за контрол на скитащите животни (общински и неправителствени), в такъв комитет би трябвало да бъдат представени също независимите организации за защита и благоденствие на животните, частнопрактикуващите ветеринари, общността на кинолозите, институции и организации от областта на общественото здравеопазване, екологията и др. Ролята на на подобен комитет е свързана с постигането на обществено съгласие и подкрепа за целите на интервенцията, планиране на непосредствените задачи и прилаганите мерки, оценка на резултатите и корекция на мероприятията на определени етапи, и др. #2 - Назначаване на специално обучени служители по контрола на животните. Вземайки предвид изложеното в горния абзац, аз считам за крайно наложително спешното въвеждане на нова длъжност, ангажирана с контрола на ситащата популация на терен. В англоезичния свят това са т.нар. "animal control officers" (известни също като "dog wardens", т.е. "инспектори по кучетата"). Може би би било уместно такива да са назначавани от изпълнителната власт (напр. Българска агенция по безопасност на храните) вместо от общинските администрации като целта ще бъде ефективната интервенция на правителството чрез прилагането на бъдещата национална програма, едновременно с избягването на възможното противодействие на общинско ниво. Тази нова служба би трябвало да има определени компетенции, свързани с управлението, мониторинга и оценката на скитащата популация и свързаните общински дейности; с прилагането на възпитателни и закононалагащи мерки за повишаване отговорното притежание на животни (особено на т.нар. дворни кучета), и др. #3 - Налагане на видима маркировка за всички притежавани кучета като нашийници с медальони, съдържащи информация за стопаните. Това ще бъде условие за успеха на една една програма, целяща удържането на притежаваните кучета в частните имоти. Може да бъде обмислено изработването и раздаването безплатно на еднотипни медальони. #4 - Изработване и разпространение (чрез инспекторите) на печатни материали със съдържание, насочено към повишаване информираността и отговорността сред стопаните на кучета. #5 - Изискване към управителите на приюти да предоставят на Министъра на земеделието стандартни годишни доклади за своята дейност. Управителите трябва да отчитат в тези документи броя на животните в приюта в началото и края на периода, броя на приетите животни, и броя на напусналите животни по категории (върнати на стопанина, осиновени, умрели, евтаназирани, предадени на други институции и др.). Тези данните ще могат да бъдат съпоставяни с някои данни, предоставяни от инспекторите по кучетата. Те ще дават възможност за по-задълбочен анализ на ситуацията, базиран на факти, и корекция на политиките. Аз се надявам, че изложеното горе ще бъде полезно за Вас и Вашия екип и оставам на разположение в случай на допълнителни въпроси. Искрено Ваш, Емил Кузманов Фондация Анимал Програмс |