Съкратена версия на статията на английски бе публикувана в Novinite.com, 16 октомври 2009 г.
На 26 септември 2009 г. медиите в Пловдив съобщиха за договор, подписан между Община Пловдив и Фондация Четири лапи. Предмет на договора е прилагането на добрата практика за контрол числеността на популациите от кучета и котки в града. Целта е постигането на трайно намаляване на бездомните животни, което ще бъде ясно видимо след 2-3 години.
Фондацията ще започне изпълнението на договора през м. октомври 2009 г. с преброяване на бездомните животни. През пролетта на 2010 г. фондацията ще предприеме тяхната кастрация в мобилни клиники, след което ще ги връща навън.
Според публикацията, този подход вече е дал положителен резултат в Гърция и е препоръчан от Световната здравна организация. Продължителността на проекта ще зависи от резултатите при преброяването. Предвидена е и безплатна кастрация за животни, отглеждани от социалнослаби хора.
Изпълнението на проекта ще бъде финансирано от фондацията. Единственият ангажимент на общината е да спазва Закона за защита на животните.
Въпреки декларираното добро намерение, за жалост анонсът говори за наличие на фатални дефицити в подхода на Общината към справянето със същинския проблем – динамиката на тоталната популация. Веднага става ясно, че не е била взета предвид добрата практика за изчерпателен контрол на популациите, препоръчвана от авторитетни организации с международна дейност като Световното дружество за закрила на животните (WSPA), Международната секция на Кралското дружество за предотвратяване жестокостта към животните (RSPCA International), Световната ветеринарна асоциация за дребни животни (WSAVA) или Алианса за контрол на беса (ARC). През 2008 г. бе публикувано „Ръководство за хуманно управление на популацията от кучета“, изготвено от колектив, включващ представители на тези организации.
С оглед на добрата практика, основен пропуск е отсъствието в проекта на най-важните заинтересовани страни, имащи отношение към легалното управление на местната популация. Официалната власт в лицето на Община Пловдив е освободена от участие в проекта. И буди недоумение, че като представител на неправителственият сектор Четири лапи приема подобна договорка за уместна.
Всъщност лимитираният ресурс на проекта най-вероятно ще се окаже проблематичен. Така делът на обработените животни от тоталната популация и/или темпът на тяхната обработка ще остават неудовлетворителни. Другата особено важна, но необяснимо пренебрегната страна е местната гилдия на практикуващи ветеринари.
Сред пороците на проекта е и неговият кампаниен подход. Големият брой и движение на населението в град като Пловдив правят невъзможно трайното подобрение на ситуацията чрез опити за „окончателна“ обработка на популацията в мобилни клиники. Подобни кампании са ефективни в малките и отдалечени населени места, и то само ако бъдат провеждани периодично (напр. през шест месеца, като в Словения). Заедно с това, липсата на схема за евтина стерилизация с участието на частните ветеринарни клиники в града означава липса на инфраструктура за постоянното насърчаване и подпомагане на масовата кастрацията.
Третият поразителен недостатък на проекта е неговият фокус върху субпопулации, които далеч не са най-продуктивните. Приоритетното преброяване и стерилизацията на няколко хиляди безпризорни кучета и котки в Пловдив изглежда неуместно при положение, че отглежданите и развъждани животни са поне десетократно повече. Дори безплатната ветеринарна услуга, предвидена за притежателите на животни с ниски доходи в Пловдив само слабо ще засегне основната популация, по подобие на съществуващата вече практика в София.
Ръководителя на проекта д-р Марина Иванова твърди, че „именно такива хора изхвърлят нежеланото поколение на улицата“. Вдействителност, при кучетата по-продуктивни например са т. нар. „портални кучета“ („latch-key dogs“), които обитават стопанските обекти (складове, фабрики, строежи, гаражи), но денем биват пускани да излизат свободно на улицата. Отговорност за тях носят представителите на активните слоеве на населението. Непланираното развъждане на котки също може да бъде свързвано по-скоро със средните слоеве на обществото, защото масово отглежданите котки всъщност са свободнораждащи дворни котки.
В случай, че Пловдив има сериозни намерения по отношение легалния контрол на популациите, то ще бъде наложително да бъдат преразгледани приоритетните задачи и да бъдат намерени верните решения. Плъзгането по „новата вълна“ няма да осигури на общината съществен и траен прогрес в тази област. Единственият закономерен резултат от подобен експеримент може да бъде повторението на провала в София, където популацията остана високооборотна, а последна дума имаха нелегалните търговци на блуждаещи животни.
WSPA: „Неясни причини“
Данните за пусканите навън кастрирани кучета, оповестявани от Екоравновесие показаха, че за периода септември 2006 – август 2009 г. навън са били пуснати близо 12,000 кастрирани кучета. За същия тригодишен период трябва да бъдат добавени и около 3000 пуснати кучета, приписвани на Tierhilfe Sueden и други подобни организации. Така, от началото на кампанията през септември 2006 г. до август 2009 г. общият брой на отчитаните като пуснати животни е вече достига 15000.
Вдействителност, има скандално несъответсвие между броя на пусканите „да циркулират“ животни и броя на наличните кастрирани кучета. През май 2009 г. Мирослав Найденов, тогавашен шеф на Екоравновесие, съобщи за 8538 преброени налични кучета, като според него делът на кастрираните е бил около 2/3. Това означаваше, че налице са не повече от 6000 обработени.
Основателно възниква въпросът за естеството на интереса към едностранчивия „уличен“ подход, демонстриран от кметовете и общинските съветници в България.
В последно време WSPA и RSPCA издадоха документ, озаглавен „Практики за контрол на блуждаещите животни в Европа“. Луиза Таскер, авторът на доклада посочва, че „една от страните практикува изключително улавяне, кастрация и освобождаване на кучета (Гърция). Съобщено бе, че този подход е проблематичен, защото провокира собственици да изоставят кучетата си в райони, „където знаят, че те ще бъдат гледани след това“.
Други шест страни (Босна-Херцеговина, България, Испания, Италия, Малта и Сърбия) практикуват улавяне, кастрация и пускане в ограничен брой райони, въпреки че причините за това са неясни, като след възприемането на този подход биват отчитани проблеми“.
Обобщението по отношение на този подход звучи като диагноза: „Свръхвъзпроизводството на кучета не беше атакувано. Собствениците не биват обезсърчавани да оставят своите кучета да скитат, нито насърчавани да стерилизират домашните си любимци“.
Въпреки всичко, Четири лапи и почти всички организации за благоденствие на животните продължават да представят у нас „гръцкия“ модел като „единствен хуманен и ефективен метод за контрол на популацията“. Продължават и произволните интерпретации върху становището на СЗО по този въпрос.