2012: Столична община с нови бездомни кучета и стари намерения
24 януари 2012 г.
Мария Бояджийска, заместник-кмет на София, разтръби в първите седмици на годината изумителни намерения, свързани с управлението на двестахилядната местна популация от кучета. “Ударна кастрация на 5000 бездомни кучета”, за чието изпълнение да бъдат привлечени също частнопрактикуващи ветеринарни лекари, съобщиха медиите. Също странно е, че Бояджийска разчита предвижданият за тази кампания бюджет от около 300-400 хиляди лева да бъде осигурен от Министерство на земеделието. Досега бюджетът на София осигуряваше към 2 милиона лева годишно, разпределяни между общинския приют в Сеславци и частния приют в с. Горни Богров. Мария Бояджийска, 24chasa.bg
Горното обаче не е нещо повече от отговор на въпроса “Какво ново-вехто?”.
“Защо?” е далече по-важен въпрос, но неговият възможно най-смислен отговор сякаш е “Защото така!”.
И все пак, защо? Просто самоцелно или в името на някаква трайна промяна? Постоянният източник на нежелана популация трябва да бъде търсен в дворните кучета, пускани от стопаните си да скитат без надзор на обществени места и да се размножават безконтролно. Напоследък, представители на общината и техни приближени неправителствени организации като Четири Лапи и Анимал Рескю дадоха да разберем, че те най-после са открили колелото, приемайки, че нежеланата популация всъщност е поддържана от свръхвъзпроизводството на домашните кучета. Тогава защо такива представят така упорито кастрацията на постоянно изоставяни животни като ефективна мярка? Нали редица професионални публикации върху управлението на популациите от кучета, които са достъпни също чрез интернет, дават пример с наличието към 1969 г. на голяма свръхпопулация в Британия, подобно на сегашната ситуация в България. През 80-те, компетентните власти са започнали да отдават дължимото внимание на популацията от т.нар. “портални кучета” (“latch-key dogs”). Въпросът със свръхпопулацията е бил решен до голяма степен, след като към всяка местна администрация са били назначени т.нар. “инспектори по кучетата”, които да вменяват на проблематичните стопани необходимата отговорност около отглеждането и размножаването на техните животни.
Другият също толкова важен въпрос е “Докога?”.
До встъпването в длъжност на Бояджийска през 2005 г. вече бяха изминали петнадесет години, в които нейните предшественици все пробутваха неефективни мерки срещу свръхвъзпроизводството на кучета. Последвалото шестгодишно управление на Бояджийска отново бе белязано със запазването на работещата фермата за нежелани домашни любимци, в каквато вече бе превърната столицата. Погледът назад прави раздухваната поредна “свежа” идея на заместник-кмета да напомня за рутинна супермаркетна акция с подмятан зарзават, представен в рекламната брошура с подвеждащи снимки. Случаят с Бояджийска обаче е свързан с измама на едро.
“Колко?” е третият съществен въпрос, и той се отнася именно до измамата на едро.
С колко милиона бяха ощетени досега данъкоплатците в София вследствие отчитането на липсващи безстопанствени кучета като кастрирани? Близо 7 милиона лева бяха наляти в дейността на Общинско предприятие “Екоравновесие” през периода от м. сепрември 2006 г. до м. декември 2011 г. Представители на общината отчетоха за същия период общо около 26,400 заловени скитащи кучета, от които почти 19,000 бяха представени като кастрирани и пуснати обратно навън. Числеността на местната безстопанствена популация по оценка на общината е 10,000 животни, без оповестени данни за броя на наличните стерилизирани такива.
И четвърто, но не по важност – какво всъщност се случва в четирите официално работещи приюта за животни в София, където ежедневно попадат десетки кучета? В крайна сметка, отварянето на нови и нови приюти означава разрастване на една нехуманна индустрия, при това обществено финансирана, много повече, отколкото каквото и да е подобрение в благоденствието на животните.
Даването на разбираеми отговори на тези няколко въпроса би изисквало достатъчно компетентност и почтеност от страна на Мария Бояджийска.
Свръхвъзпроизводство на кучета в София бе запазено цели десетилетия. Непрозрачните практики за събиране на скитащи животни също бяха поддържани с десетилетия. Тези явления накърняват интереса на обществото, както и имиджа на столицата и цялата страна, свързан с хуманното управление на популацията. И затова, мотивите на Мария Бояджийска за постоянното лансиране на неефективни програми, остават напълно неясни за обществеността. Но е ясно, че ограничен кръг хора имат интерес от политиките, присъщи на Бояджийска. Също ясно е, че самата Бояджийска отдавна трябваше да бъде отстранена от заеманата от нея длъжност.
-- Емил Д. Кузманов Редакирано на: 26 януари 2012, 20:32
2012: Столична община с нови бездомни кучета и стари намерения
24 януари 2012 г.
Мария Бояджийска, заместник-кмет на София, разтръби в първите седмици на годината изумителни намерения, свързани с управлението на двестахилядната местна популация от кучета. “Ударна кастрация на 5000 бездомни кучета”, за чието изпълнение да бъдат привлечени също частнопрактикуващи ветеринарни лекари, съобщиха медиите. Също странно е, че Бояджийска разчита предвижданият за тази кампания бюджет от около 300-400 хиляди лева да бъде осигурен от Министерство на земеделието. Досега бюджетът на София осигуряваше към 2 милиона лева годишно, разпределяни между общинския приют в Сеславци и частния приют в с. Горни Богров.
Горното обаче не е нещо повече от отговор на въпроса “Какво ново-вехто?”.
“Защо?” е далече по-важен въпрос, но неговият възможно най-смислен отговор сякаш е “Защото така!”.
И все пак, защо? Просто самоцелно или в името на някаква трайна промяна? Постоянният източник на нежелана популация трябва да бъде търсен в дворните кучета, пускани от стопаните си да скитат без надзор на обществени места и да се размножават безконтролно. Напоследък, представители на общината и техни приближени неправителствени организации като Четири Лапи и Анимал Рескю дадоха да разберем, че те най-после са открили колелото, приемайки, че нежеланата популация всъщност е поддържана от свръхвъзпроизводството на домашните кучета. Тогава защо такива представят така упорито кастрацията на постоянно изоставяни животни като ефективна мярка? Нали редица професионални публикации върху управлението на популациите от кучета, които са достъпни също чрез интернет, дават пример с наличието към 1969 г. на голяма свръхпопулация в Британия, подобно на сегашната ситуация в България. През 80-те, компетентните власти са започнали да отдават дължимото внимание на популацията от т.нар. “портални кучета” (“latch-key dogs”). Въпросът със свръхпопулацията е бил решен до голяма степен, след като към всяка местна администрация са били назначени т.нар. “инспектори по кучетата”, които да вменяват на проблематичните стопани необходимата отговорност около отглеждането и размножаването на техните животни.
Другият също толкова важен въпрос е “Докога?”.
До встъпването в длъжност на Бояджийска през 2005 г. вече бяха изминали петнадесет години, в които нейните предшественици все пробутваха неефективни мерки срещу свръхвъзпроизводството на кучета. Последвалото шестгодишно управление на Бояджийска отново бе белязано със запазването на работещата фермата за нежелани домашни любимци, в каквато вече бе превърната столицата. Погледът назад прави раздухваната поредна “свежа” идея на заместник-кмета да напомня за рутинна супермаркетна акция с подмятан зарзават, представен в рекламната брошура с подвеждащи снимки. Случаят с Бояджийска обаче е свързан с измама на едро.
“Колко?” е третият съществен въпрос, и той се отнася именно до измамата на едро.
С колко милиона бяха ощетени досега данъкоплатците в София вследствие отчитането на липсващи безстопанствени кучета като кастрирани? Близо 7 милиона лева бяха наляти в дейността на Общинско предприятие “Екоравновесие” през периода от м. сепрември 2006 г. до м. декември 2011 г. Представители на общината отчетоха за същия период общо около 26,400 заловени скитащи кучета, от които почти 19,000 бяха представени като кастрирани и пуснати обратно навън. Числеността на местната безстопанствена популация по оценка на общината е 10,000 животни, без оповестени данни за броя на наличните стерилизирани такива.
И четвърто, но не по важност – какво всъщност се случва в четирите официално работещи приюта за животни в София, където ежедневно попадат десетки кучета? В крайна сметка, отварянето на нови и нови приюти означава разрастване на една нехуманна индустрия, при това обществено финансирана, много повече, отколкото каквото и да е подобрение в благоденствието на животните.
Даването на разбираеми отговори на тези няколко въпроса би изисквало достатъчно компетентност и почтеност от страна на Мария Бояджийска.
Свръхвъзпроизводство на кучета в София бе запазено цели десетилетия. Непрозрачните практики за събиране на скитащи животни също бяха поддържани с десетилетия. Тези явления накърняват интереса на обществото, както и имиджа на столицата и цялата страна, свързан с хуманното управление на популацията. И затова, мотивите на Мария Бояджийска за постоянното лансиране на неефективни програми, остават напълно неясни за обществеността. Но е ясно, че ограничен кръг хора имат интерес от политиките, присъщи на Бояджийска. Също ясно е, че самата Бояджийска отдавна трябваше да бъде отстранена от заеманата от нея длъжност.
-- Емил Д. Кузманов Редакирано на: 26 януари 2012, 20:32