Изказване на Емил Кузманов на дискусия в Народното събрание от 8 февруари 2011 г., организирана по повод предложението за инкриминация на насилието над животни. Текстът долу е извадка от стенограмата без никакви направени поправки. ... Емил Кузманов: Уважаеми дами и господа, Първо искам да кажа, че видях допирни точки в моята позиция с тези, изказани от г-н Пенчев, г-н Димитров и г-н Раймундов, а именно дали едни тежки наказания, едно тежко инкриминиране на жестокостта срещу животните и насилието ще бъдат ефективни, без някакви общи комплексни мерки, включително административни, които да променят в момента ситуацията, която е криминогенна. Бих искал на илюстрирам със следния пример. Боевете с кучета са инкриминирани, обаче те са факт, те продължават. Значи не е въпросът толкова до това дали имаме тежки наказания, а въпросът е, че тежките наказания не стряскат особено тези престъпници. За да тръгнат нещата в една правилна посока да бъдат уреждани, според мен, трябва на първо място да видим къде са големите огнища на насилия над животни. Според мен, има две категории животни, на които обществото не отдава внимание. Наистина случаят с Мима беше трагичен и ужасяващ и такива хора би трябвало да бъдат наказвани. Но това е един инцидентен случай с отрязването на четирите крака на животното. Имаме суппопулация [б.м. субпопулация], ако мога така да се изразя, които са жертва на човешкото насилие и на човешкия произвол. Първото нещо това са кучетата от репортажа по телевизията – бойните кучета, които едно друго се убиват. Отделно хората развъждат огромен брой кученца, които бракуват и оставят да умрат. Отделно има откраднати или безстопанствени кучета, които да бъдат убивани – кучета за тренировка, за спаринг. Това е едното огнище на огромно човешко насилие. Другото огнище е безстопанствената популация. Ако си спомняте миналата година имаше репортажи за куче обесено на магистрала „Тракия”. Това най-вероятно е безстопанствено куче. Значи всеки днес може да вземе куче, да го обеди на магистрала „Тракия”, или в Модерно предградие. След това ние ще констатираме и ще казваме, че насилниците не сме ги наказали. Не е там въпросът. Цялата тази безотговорност, свързана с безстопанствената популация, цялото това нехуманно третиране на тези животни в крайна сметка неминуемо води до такива трагични инциденти, които са масово. Не става въпрос само за две кучета. Те вероятно са хиляди. Моето предложение към участниците в това заседание е да бъдат видени, фокусирани задачи, които да могат да действат превантивно. Защото това е втората тема, а именно законодателство, което осигурява превенцията. Да наблегнем на превенцията. Съжалявам, че набързо трябва да го кажа, но очаквам да бъда прекъснат, затова първата превантивна мярка срещу боевете с кучета и техните тренировки и тяхното нехуманно развъждане няма да бъдат наказателната отговорност. Ефективните мерки белите страни са ги открили отдавна и това са ограничение върху тези породи. Те варират много широко – от заплащане на застраховки, от водене с намордник до пълна забрана. Пълна забрана има в Германия, която обикновено в защитата на животните и на хората за нас е еталон. Има пълна забрана и в Дания, Норвегия, Великобритания, Португалия, две Канадски провинции – едната е Онтарио, която е 13 милиона, целият град Ню Йорк, който е 8 милиона, района на Маями. Това достатъчно красноречиво говори, че това е може би най-ефективната мярка – пълна забрана или някакъв по-смекчен вариант, който ние тепърва можем да обсъждаме с вас. Второто огнище – тази нежелана популация от животни, която имаме по улиците и която става жертва на човешкия произвол, как трябва да се подходи към този въпрос. Ние не можем да очакваме едно куче да го намерим обесено една сутрин в двора си или пред блока си, и на другия ден да дойдат правоохранителните органи и да издирят неговия мъчител и убиец и да го осъдят. Това нещо почти няма да стане. Ние ще имаме случай на някакъв пияница полудял, който ще изтезава, измъчва и убива някакво животно, ще се разбере за него. Но такъв случай ще бъде един път в годината и ние ще го осъдим и ще го развяваме като байрак. Това нещо практически не води до намаляване на насилието. За да намалим насилието, ние трябва в крайна сметка да обърнем внимание на трайното ефективно решение на въпроса с тази нежелана популация, която е по улиците. Искам да обърна внимание, че основното решение за тази популация се корени в ограничаване на домашната популация. България е подписала Европейската конвенция, която предвижда мерки за ограничаване на тази динамика в домашната популация, която избива на улицата. Но за съжаление те не само, че не са приложени в българското законодателство тези мерки, които са всичко на всичко три, а те въобще не биват споменавани. Те биват отбягвани. Аз наблягам на трите мерки за контрол на домашната популация, които са в Европейската конвенция. Трето, когато имаме вече излезли навън 10 хиляди или десетки хиляди безпризорни кучета кое е тяхното хуманно третиране. Това за кастрацията и пускането на безпризорни кучета е един мит в България. Това го доказват и данните, съобщавани всяка година от Екоравновесие. Дами и господа, Екоравновесие за три години – от юли 2007 г. досега са отчели 11838 кучета пуснати. Това са техни данни – данни на Мирослав Найденов и на Петър Петров. Само че през 2007 г. ние имахме едно изследване на Костадин Димитров от БАН, което сочеше, че навън има 4968 кастрирани кучета. От 4968 до 11838 са 8731 кучета. Мая Манолова: Моля за извинение, но наистина леко излизаме извън рамките на темата, освен че просрочваме времето. Емил Кузманов: Не. Напротив, говорим за превенция. Аз се хванах за тази тема и за нея говоря. Това са моите забележки. Ако желаете, може допълнително да ги обсъждаме. Благодаря ви за вниманието. ... |