Go to English version of this page >>
Писмо до Министър-председателя относно проекта за изменение и допълнение на Наредба 41 5 август 2013 г. На вниманието на: Доц. Пламен Орешарски Министър-председател Бул. “Княз Дондуков” 1 1194 София Копия до: Проф. Димитър Греков Министър на земеделието и храните Бул. “Христо Ботев” 55 1040 София Доц. Цветелин Йовчев Министър на вътрешните работи Ул. “6-ти септември” 29 1000 София Доц. Петър Чобанов Министър на финансите ул. “Г. С. Раковски” 102 1040 София Фатални недостатъци в Проекта за изменение и допълнение на Наредба № 41 от 10 декември 2008 г. за изискванията към приютите за животни, засягащи публичното финансиране, благоденствието на животните, и общественото здравеопазване и безопасност Уважаеми Г-н Министър-председател, На 10 юни т.г. аз научих от публикации в медиите за ангажимент на новото политическо ръководство на Министерство на земеделието, свързан с контрола на скитащите животни в страната и специално с прокарването на спорни промени в Наредба №41/2008, засягащи изискванията към приютите за животни. След като се запознах с публикувания проект за изменение на същата наредба, на 24 юни т.г. аз внесох в деловодството на МЗХ становище върху предложените и необходимите изменения в този документ. Необяснимо, направените от мен аргументирани предложения като цяло не бяха приети от авторите на последвалия проект за изменение на наредбата и същият бе публикуван на 18 юли т.г. без да съдържа съществени по смисъл подобрения в сравнение с предходната чернова и изразявайки едно умишлено пренебрежение едновременно към интересите на обществото и благоденствието на животните. Долу съм представил на Вашето внимание, както и на вниманието на членовете на Вашия кабинет, своите основателни възражения и препоръки във връзка с предложените и пропуснатите промени в наредбата, така щото те да бъдат обсъдени преди окончателното приемане на измененията в наредбата. 1. Параграф 11, т. 3 от проекта за изменение на наредбата засяга чл. 105, ал. 5, като предвижда замяна на думите "не по-малко от 1,5 м2 във вътрешното отделение и 2 м2 във външното" с "обща площ не по-малко от 6 кв.м., при не повече от 5 кучета в група, съобразено с размера, възрастта, темперамента и теглото им." Възражение: Подобна промяна би предоставяла възможност за прилагането на твърде произволна практика, която да проваля благоденствието на животните. Алинея 2 в същия член определя размери за вътрешното отделение минимум 1.2 м x 1.8 м, т.е. 2.16 кв.м. Оттук, наредбата би допускала например една ситуация, при която три кучета с телесно тегло около 20 кг. всяко ще бъдат настанени на обща площ 18 кв.м, включваща едва 2.16 кв.м вътрешното помещение. Предложение: Текстът на алинея 5 от член 105 на наредбата да остане непроменен. 2. Параграф 7 от проекта за изменение на наредбата предлага промяна на чл. 101, ал. 1, т. 8, според която заградени пространства с колиби за кучета може да бъдат регистрирани като приюти за кучета. Възражение: Това необосновано изменение в наредбата е лансирано от столичния кмет Йорданка Фандъкова и нейните поддръжници. Аз не бих пропуснал да изразя тук своето възмущение от авторите на проекта, които също се оказаха поддръжници на това безумно намерение. Твърденията за някаква необходимост и обществена полза от допълнително повишаване капацитета на приютната система са абсолютно нелогични, заблуждаващи, и прикриващи някакви нелегитимни групови интереси. Приютите не представляват отговор на проблема с постоянното свръхвъзпроизводство. Именно затова, тяхното изграждане и поддръжка не са посочени сред ефективните мерки в Европейската конвенция за защита на домашните любимци. Справянето на компетентните институции с високата динамика на популациите от домашни любимци би зависило всъщност от въвеждането на най-добрите практики в управлението на домашните любимци - от назначаването на инспектори по контрола на животните (т.е. възпитателни и правоприлагащи органи вместо архаичните ловци, които обслужват единствено приютите); и осигуряването на схеми за евтина, масова стерилизация, ангажиращи частнопрактикуващите ветеринарни практики; до отчитането от приютите на стандартизирани годишни данни за приема и разпределението на животни (вижте повече в Приложение: ICAM, “Ръководство за хуманното управление на популацията от кучета”, стр. 16, Компоненти на изчерпателната програма за управление популацията от кучета). Действителната роля на приютите е да задържат трайно скитащите животни (включително изгубени домашни любимци) след тяхното отстраняване от обществените места, доколкото това е уместно и ефективно от гледна точка на съществуващите условия в района като свръхвъзпроизводство, легална евтаназия и т.н. Събирането и разпределянето на скитащи кучета обаче остава основната практика, предпочетена от корумпираните институции и превърната в нелегална индустрия, докато мерки, повлияващи ограничаването на раждаемостта, биват прилагани спорадично. София има в момента шест легално действащи съоръжения за контрол на животни с общ капацитет около 2000 кучета. Общите разходи по проектите и програмите за контрол на животните в София през периода 2007-2013 г., за които аз съм научил, вече надвишават 12 милиона лева. Въпреки горното, нови поколения нежелани кучета постоянно заселват улиците. Представители на Столичната община и Общинско предприятие "Екоравновесие" отчетоха общо 31,377 скитащи кучета като заловени между септември 2006 г. и декември 2012 г. Този съществен показател отразява именно проблема с динамиката на местната популация (какъвто съществува във всяка община в България), но пропонентите на повишаването на приютния капацитет всячески отклоняват вниманието на обществото от него. Изводът, който числата налагат, е, че единственият резултат от увеличаването на съоръженията за скитащи животни е осигуряването на повече обществено финансиране. Когато една община разполага със съществуващ приют (или дори няколко приюта, какъвто е случаят в София) и когато динамиката на домашната популация остава висока, разширяването на капацитета на приютната система ще бъде едно безполезно бреме за бюджета. И изграждането и издръжката на допълнителни съоръжения би било поредната стъпка в грешна посока, като значителна част от ограничените обществени ресурси би била харчена самоцелно и за сметка на ефективните мерки за управление на популацията. Предложение: Текстът на чл. 101, ал. 1, т. 8 в наредбата да не бъде променян. Да бъде изменена алинея 3 (отменена), като тя да гласи: “(3) Общини, в които няма съществуващ приют за кучета, отговарящ на изискванията на ал. 1, т. 8 заради недостиг на финанси, могат да откриват приют с индивидуални къщички за кучета, отговарящи на изискванията на чл. 105а и 105б.” 3. Параграф 27, т. 4 от проекта за изменение на наредбата засяга реда за заплащането на разходите за обслужване на изгубени домашни любимци включително задължителното микрочипиране съгласно чл. 122, ал. 6. Като понятие, ценоразписите на приютите са само бегло споменати в чл. 122, ал. 4 от наредбата. Обаче, липсва текст, определящ правила за одобрението на тези ценоразписи. Възражение: Тази празнота предоставя възможност за определянето на твърде произволни цени за обслужване на гражданите. Приютите предоставят обществена услуга, която е различна от търговската дейност, като същевременно най-често използват обществени ресурси. Следователно, цените за услугите в ценоразписите трябва да бъдат близки до действителните разходи и да изключват някаква търговска надценка. Предложение: Да бъде създадена нова алинея 2 в член 121 на наредбата, която да гласи: “(2) Приютът обслужва гражданите по ценоразпис, който е приет от Общинския съвет и е поставен на видно място.” 4. Наредбата не съдържа текст, определящ точни правила за подотчетност на управителите на приюти, която е задължителна съгласно член 47, алинея 8 от Закона за защита на животните. Мотиви: Алинея 7 в член 47 от Закона за защита на животните изисква от управителите на приют да водят регистър на приетите и напусналите животни, като алинеи 2 в член 126 на наредбата дава ясни указания за това. Алинея 8 в член 47 от Закона за защита на животните задължава управителя да изпраща данни от регистъра по ал. 7 на кмета на съответната община. Обаче, няма постановени ясни изисквания за стандартна отчетност като периоди, за които следва да бъдат докладвани данни, и категории животни, които трябва да бъдат посочвани. Доклад на Фондация Анимал Програмс от 2011 г. (вижте Приложение 2), предназначен за правителството, показа произволни практики в 14 големи общини, засягащи отчитането на приема и разпределението на животни в приютите и съответното финансиране. Липсващата или неясната отчетност възпрепятства прокарването на ефективни и основани на фактите политики в управлението на домашните любимци. От своя страна, липсата на рационален подход представлява основната пречка пред прогреса в тази област и благоприятства възникването на обществено значими отрицателни последствия върху публичното финансиране, благоденствието на животните, общественото здравеопазване и безопасност, околната среда, и други въпроси, свързани със скитащата популация от домашни любимци и разпореждането с животните от приютите. Предложение: Да бъдат създадени нови алинеи 5 и 6 в чл. 126 на наредбата, които да гласят: “(5) Управителят на приют за животни изготвя доклад до кмета на общината на годишна база. Този доклад трябва да включва следното: 1. Броя на домашните любимци, по видове и породи, налични на 1 януари на отчетната година. 2. Броя на домашните любимци по видове и породи, налични към 11:59 ч. на 31 декември на отчетната година. 3. Броя на домашните любимци, по видове и породи, приети в приюта през отчетната година (включително задомените животни и тези, предадени на стопаните им, и върнати в приюта по време на отчетната година). 4. Броя на домашните любимци, по видове и породи, предадени на стопаните им, които не са върнати в приюта по време на отчетната година. 5. Броя на задомените домашни любимци, по видове и породи, които не са върнати в приюта по време на отчетната година. 6. Броя на домашните любимци, по видове и породи, прехвърлени на други организации, които да бъдат уточнени. 7. Броя на домашните любимци, по видове и породи, кастрирани и пуснати. 8. Броя на умъртвените домашните любимци, по видове и породи. 9. Броя на домашни любимци, по видове и породи, които са избягали или умрели от естествена смърт или са били обект на друго такова разпределение, което да бъде уточнено. 10. Докладът посочва методите за умъртвяване и начина на разпореждане с останките. 11. Размерът на публичното финансиране и на сумите от частното финансиране и източниците на такова, които са изразходвани за дейностите, които са предмет на доклада. (6) Министърът на земеделието разработва и предоставя стандартен формуляр за отчет. Формулярът трябва да включва декларация, че лицето, изготвило доклада, удостоверява неговата вярност и точност.” Аз искрено се надявам изложените въпроси и предложения да срещнат нужното разбиране от страна на Министерски съвет и лично от Вас преди окончателното приемане на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 41 от 10 декември 2008 г. за изискванията към обекти, в които се отглеждат, развъждат и/или предлагат домашни любимци с цел търговия, към пансиони и приюти за животни. Също така, аз бих сътрудничил на драго сърце с Вашите министри като заинтересована страна във всички случаи, когато бъдат предприемани законодателни инициативи в областта на защитата и благоденствието на животните-компаньони. За съжаление, когато промени в наредбата бяха обмисляни през 2012-2013 г., политическите ръководства на Министерството на земеделието и храните показаха склонност да ги съгласуват с определена част от неправителствения сектор, именно общността за приютяване и задомяване на скитащи животни, и пропускаха да потърсят мнение от представители на неправителствения сектор от областта на защитата на животните-компаньони като мен. Все пак, различията между събирането на скитащи животни и защитата на благоденствието на животните могат да бъдат наистина драматични и след като бе променяна през последните години, нормативната уредба в тази област вече показа характеристики на уродливо законодателство, обслужващо единствено интересите на сивия икономически сектор, създаден около контрола на скитащите животни. Искрено Ваш, Емил Д. Кузманов Учредител Фондация Анимал Програмс Приложения: 1. International Companion Animal Management Coalition (2007). “Ръководство за хуманното управление на популацията от кучета.” 2. Фондация Анимал Програмс (2011). “Корупция и сенчести практики провалят управлението на популацията от кучета: Стратегически доклад върху дейностите на приютите за животни в България.” Становище върху проекта за промени в изискванията към приютите за животни в Наредба №41/2008
На вниманието на: Проф. Димитър Греков Министър на земеделието и храните Бул. Христо Ботев 55 1040 София 24 юни 2013 г. Относно: Становище върху проекта за промени в изискванията към приютите за животни в Наредба № 41/2008 Уважаеми Г-н Министър, На 10 юни т.г. аз научих от публикации в медиите за Ваш личен ангажимент в областта контрола на скитащите животни в страната и специално с процедурата за изменения на Наредба № 41/2008, засягащи изискванията към приютите за безстопанствени животни. На 11 юни т.г., след телефонни разговори със служители на министерството, аз научих, че вече има публикуван проект за изменение на същата наредба. За съжаление, когато промени в наредбата бяха обмисляни през 2012-2013 г., Вашите предшественици предпочетоха да ги съгласуват с общността за приютяване и задомяване на скитащи животни и пропуснаха да потърсят съвет от представители на неправителствения сектор от областта на защитата на животните-компаньони като мен. Все пак, разликите между организациите от приютната общност и организациите, ангажирани приоритетно със защитата и благоденствието на животните, могат да бъдат твърде големи. Изпращам Ви приложение към настоящото писмо, в което съм изразил становище по някои въпроси, разглеждани или не в наредбата. Аз се надявам изложените бележки и предложения да получат нужното внимание от Ваша страна. Във връзка с най-съществените промени в наредбата, лансирани от столичния кмет Йорданка Фандъкова и нейните поддръжници, аз бих желал да споделя с Вас възмущението си от подвеждащите твърдения относно самоцелното повишаването на капацитета на системата от приюти за животни. Справянето на компетентните институции с високата динамика в числеността на популациите от домашни любимци би зависило от прилагането на правилно подбрани мерки - от назначаването на инспектори по контрола на животните (т.е. възпитателни и правоприлагащи органи); и осигуряването на евтина и широко достъпна услуга за стерилизация; до отчитането от приютите на стандартизирани годишни данни за приема и разпределението на животни. Истинската роля на системата от приюти за животни всъщност е да задържа скитащи животни, отстранявани от обществените места (доколкото това е уместно от гледна точка на действителната ситуация), включително изгубени домашни любимци; не да представлява адекватен отговор на проблема с динамиката на популацията по финансово ефективен начин. Индустрията за събиране и разпределяне на кучета в български стил обаче остава основният подход, предпочетен от корумпираните институции, докато мерки за контрол на раждаемостта биват извършвани спорадично. София има в момента четири легално действащи приюта за животни, чийто общ капацитет е около 1900 кучета. Представители на Столичната община и Общинско предприятие "Екоравновесие" отчетоха общо 31,370 скитащи кучета като заловени между септември 2006 г. и декември 2012 г. Този показател отразява проблема с динамиката на местната популация, но пропонентите на повишаването на приютния капацитет очевидно нито желаят, нито биха били в състояние да дадат разумно обяснение как допълнителният приютен капацитет би допринесъл за справянето с именно този проблем в Столична община (или в друга община в България). Общите разходи по проектите и програмите за контрол на животните в София през периода 2007-2013 г. надвишава 12 милиона лева, но нови поколения нежелани кучета продължават да заселват отново и отново улиците. Така, колкото повече скитащи животни, толкова повече съоръжения и обществено финансиране. И накрая, бих изразил желание да сътруднича с Вашето министерство като заинтересована страна в бъдещи работни групи, ангажирани със законодателни инициативи в областта на защитата и благоденствието на животните-компаньони. Искрено Ваш, [подпис] Емил Д. Кузманов Фондация Анимал Програмс --------------------------------------------------------------------------------- Приложение 1. § 8.3 от проекта за промяна засяга чл. 105, ал. 5, като предвижда замяна на думите "не по-малко от 1,5 м2 във вътрешното отделение и 2 м2 във външното" с "обща площ не по-малко от 6 кв.м., при не повече от 5 кучета в група, съобразено с размера, възрастта, темперамента и теглото им." Бележки: Подобна промяна би предоставяла възможност за прилагането на твърде произволна практика, която да възпрепятства благоденствието на животните. Алинея 2 в същия член определя размери за вътрешното отделение минимум 1.2 м x 1.8 м, т.е. 2.16 кв.м. Оттук, наредбата би допускала например една ситуация, при която три кучета с телесно тегло около 20 кг. всяко ще бъдат настанени на обща площ 18 кв.м, включваща едва 2.16 кв.м вътрешното помещение. Предложение: Текстът на алинея 5 от член 105 на наредбата да остане непроменен. Ако все пак има обоснована необходимост от прецизиране на съществуващите изисквания за минимална площ, промяната да бъде извършена така, щото да бъде постигнат баланс между интересите на системата за приютяване на животни и благоденствието на самите животни. 2. Наредбата не съдържа текст, определящ правила за приемане ценоразписи на приютите, посочени в чл. 122, ал. 4 във връзка със заплащането на разходите за обслужване на животното, включващи също задължителното микрочипиране съгласно чл. 122, ал. 6. Бележки: Тази празнота предоставя възможност за определянето на твърде произволни цени. Приютите използват обществен ресурс за да предоставят обществена услуга, която е различна от търговската дейност. Следователно, цените за услугите в ценоразписите трябва да са близки до действителните разходи и да изключват някаква възможност за печалба. Предложение: Да бъде създадена нова алинея 2 в член 121 на наредбата, която да гласи: “(2) Приютът обслужва гражданите по ценоразпис, който е приет от Общинския съвет и е поставен на видно място." 3. Чл. 124, ал. 2 от наредбата гласи: "В случай на промяна на адреса собственикът на животното трябва да уведоми писмено собственика на приюта." Бележки: Това изискване е несъобразено с изискванията на Закона за защита на животните и е толкова бюрократично, колото би било например едно изискване за писмено уведомяване на приюта също в случаите на смърт или изгубване на животното. Има регистрационен режим, определен от Закона за ветеринарномедицинската дейност и Закона за защита на животните, и компетентни институции, ангажирани с контрола върху притежанието и движението на животни-компаньони. Също така, ако управата на един приют счете подобно правило за нужно, такова би могло да бъде включено във вътрешните правила и да бъде задължително съгласно Закона за задълженията и договорите, например. Предложение: Отмяна на алинея 2 от член 124 от наредбата. 4. Наредбата не съдържа текст, определящ точни правила за подотчетност на управителите на приюти, която е задължителна съгласно член 47, алинея 8 от Закона за защита на животните. Бележки: Алинея 8 в член 47 от Закона за защита на животните гласи: "Управителят на приюта изпраща данните от регистъра по ал. 7 на кмета на съответната община." Алинея 7 в член 47 от Закона за защита на животните изисква от управителите да водят регистър на наличните и разпределяните (отписваните) животни, като алинеи 1 и 2 в член 126 на наредбата дават ясни указания за това. Обаче, няма ясни изисквания относно категориите животни, които докладваните данни трябва да съдържат, и периодите, за които същите данни трябва да се отнасят. Предложение: Да бъдат създадени нови алинеи 5 и 6 в чл. 126 на наредбата с текст: “(5) Управителят на приют за животни изготвя доклад до кмета на общината на годишна база. Този доклад трябва да включва следното: 1. Броя на домашните любимци, по видове и породи, налични на 1 януари на отчетната година. 2. Броя на домашните любимци по видове и породи, налични към 11:59 ч. на 31 декември на отчетната година. 3. Броя на домашните любимци, по видове и породи, приети в приюта през отчетната година (включително задомените животни и тези, предадени на стопаните им, и върнати в приюта по време на отчетната година). 4. Броя на домашните любимци, по видове и породи, предадени на стопаните им, които не са върнати в приюта по време на отчетната година. 5. Броя на задомените домашни любимци, по видове и породи, които не са върнати в приюта по време на отчетната година. 6. Броя на домашните любимци, по видове и породи, прехвърлени на други организации, които да бъдат уточнени. 7. Броя на домашните любимци, по видове и породи, кастрирани и пуснати. 8. Броя на умъртвените домашните любимци, по видове и породи. 9. Броя на домашни любимци, по видове и породи, които са избягали или умрели от естествена смърт или са били обект на друго такова разпределение, което да бъде уточнено. 10. Докладът посочва методите за умъртвяване и начина на разпореждане с останките. 11. Размерът на публичното финансиране и на сумите от частното финансиране и източниците на такова, които са изразходвани за дейностите, които са предмет на доклада. (6) Министърът на земеделието разработва и предоставя стандартен формуляр за отчет. Формулярът трябва да включва декларация, че лицето, изготвило доклада, удостоверява неговата вярност и точност.” 5. § 29 от проекта за промяна предлага създаването на нов "Раздел VII. Минимални изисквания към приюти от отворен тип", съдържащ изцяло нови членове - 128а, 128б, 128в, 128г и 128д. Бележки: Проектът за изменения на наредбата предлага безусловно облекчени изисквания за откриването на приюти. Когато обаче една община разполага със съществуващ приют (или дори няколко приюта) и когато динамиката на домашната популация остава неовладяна, действителна необходимост от изграждането на допълнителен капацитет няма. Приютите не представляват решение на проблема с постоянното свръхвъзпроизводство. И изграждането и издръжката на допълнителни съоръжения би било поредна стъпка в грешна посока, като значителен обществен ресурс би бил харчен самоцелно и за сметка на ефективните мерки за управление на популацията. (вижте повече в ICAM, “Ръководство за хуманното управление на популацията от кучета”, http://www.animalprograms.org/uploads/8/3/8/8/8388532/humane_dog_population_management_guidance_bg.pdf) Предложение: Предложените алинеи 1 и 2 от член 128а на наредбата да станат съответно 2 и 3. Текстът на алинея 1 да гласи: “(1) Общини, в които няма съществуващ приют за животни и които изпитват затруднения около изгреждането на приют съгласно изискванията в Раздел I заради финансови ограничения, могат да изграждат приют от отворен тип с разрешението на Министъра на земеделието и храните.” --------------------------------------------------------------------------------- Предупредително писмо на Анимал Програмс до Министъра на земеделието, 12 април 2013 г.
На вниманието на: Проф. Иван Станков Министър на земеделието и храните Бул. Христо Ботев 55 1040 София Уважаеми г-н Министър, През последните дни медиите съобщиха за Вашите намерения да се ангажирате с въпроса за контрола на скитащите животни в страната. Публикациите споменават преразглеждане на Наредба № 41/2008 относно изискванията към приютите за животни-компаньони, което вече е било предприето след съответно искане, направено от кмета на София Йорданка Фандъкова; и договор с холандска компания за изграждането на два приюта за животни - в Стара Загора и София - като строежът в Стара Загора е вече започнал. С настоящото писмо Ви уведомявам за подвеждащи твърдения, свързани с управлението на популациите от домашни любимци, провеждано в цялата страна и особено в столицата София. Неинспектираните дейности на приютите включват безотчетно разпореждане със заловени животни, което е огромно грижа от гледна точка на благоденствието на животните. Като цяло, системата от приюти за животни е подозирано въвлечена в схеми за кражба на домашни любимци, доставка на експериментални животни, и трафик на домашни любимци. Случаи на изгубени кучета, върнати на стопанина, никога не бяха отчетени в София, докато в Калгари, Канада, такива представляват около 80 на сто от общия брой животни, отписвани от приютите (вж. http://en.animalprograms.org/uploads/8/3/8/8/8388532/a_strategic_report_on_animal_shelter_operations_in_bulgaria.pdf). Експериментът, наречен "залавяне-кастрация-пускане", провеждан от Столичната община, доведе до общо 31,370 скитащи кучета, отчетени като заловени между септември 2006 г. и декември 2012 г. Неясно е какво всъщност се случва с повечето от заловените животни. Всъщност, понятието "залавяне-кастрация-пускане" е използвано очевидно като евфемизъм, щом няма доказателства за достатъчно налични, идентифицируеми индивиди, които да представляват една правилно управлявана популация от бездомни кучета, живеещи навън. Аз бих желал да попитам за личното Ви разбиране относно ролята на системата от приюти за животни. Следва да бъде отбелязано, че системата от приюти за животни е предназначена предимно да задържа скитащи животни, отстранявани от обществените места, включително изгубени; не да се справя с динамиката на домашната популация, т.е. да представлява основен подход за контрол раждаемостта на животните по финансово ефективен начин. София има в момента четири действащи приюта за животни, чийто общ капацитет е около 1900 кучета. Индустрията за отстраняване на кучета в български стил остава основният подход, предпочетен от корумпираните власти, докато мерки за контрол на раждаемостта биват извършвани спорадично. Така, колкото повече скитащи животни, толкова повече съоръжения и обществено финансиране. Например, общите разходи по проектите и програмите за контрол на животните в София през периода 2007-2013 г. надвишава 12 милиона лева, но нови поколения нежелани кучета продължават да заселят отново и отново улиците. Горното не е предназначено да бъде изчерпателен списък на нарушенията. Аз бих ви посъветвал да се противопоставите на цялостния измамен модел за контрол на животните, лансиран от корумпирани институции, вместо да удовлетворявате необоснованите претенции на кмета Фандъкова. Високата динамика в числеността на популациите от домашни любимци, отглеждани в България, изискват осигуряването на правилните мерки - от осигуряването на евтина и широко достъпна услуга за стерилизация; и назначаването на инспектори по контрола на животните (т.е. възпитателни и правоприлагащи органи); до събирането на стандартни годишни доклади на приютите за приема и разпределението на животни. Промените в Наредба 41 следва да включват разпоредби за задължително докладване на дейностите на приютите за животни, които вече бяха предложени на предишното правителство (вж. http://en.animalprograms.org/uploads/8/3/8/8/8388532/a_strategic_report_on_animal_shelter_operations_in_bulgaria.pdf). Като висш служител, който е ангажиран с управлението на популацията от домашни любимци, Вие сте задължен да гарантирате, че Вашата цялостна дейност и контрола на животните, който трябва да инспектирате, са в съответствие със закона, националните задължения по Европейската конвенция за защита на домашните любимци, както и най-добрите практики. Вие трябва да предприеме незабавни действия за отстраняване на нарушенията, описани в настоящото писмо, и да установите процедури, гарантиращи, че тези нарушения не ще се повтарят. Моля да ме уведомите за всички стъпки, които Вие бихте предприели, за да приведете повереното Ви министерство в съответствие със закона, националните задължения по Европейската конвенция за защита на домашните любимци, както и най-добрите практики. Също така, бих желал да Ви информирам, че очаквам да бъда поканен да се присъединя към работната група, създадена за измененията на наредбата, като заинтересована страна, представляваща защитата благоденствието на животните. Сигурен съм, че ще се съгласите, че защитата благоденствието на животните и дейностите за контрол на животните не са едно и също, все пак. Година по-рано, наредбата бe променена набързо като цяла дузина поразителни изменения бяха допуснати с отстъпки от страна на Четири лапи - България и Animal Rescue Sofia. Това са неправителствени организации, участващи в съвместни дейности за контрол на животните в София. В края на 2012 г., уродливата наредба бе спряна в крайна сметка от Върховния административен съд заради застрашените стандарти, свързани с благоденствието на животните. Аз опитах да се свържа с Вашия кабинет в понеделник, 8 април 2013 г., като търсих контакт чрез всички обществено достъпни телефонни номера на Дирекция Връзки с обществеността и протокол. Неуспешните опити продължиха от 10:10 ч. до 10:45 ч., без обаждане отсреща. Затова, аз очаквам Вашия спешен отговор чрез електронната поща на фондацията на горния адрес. Искрено Ваш, Емил Д. Кузманов Фондация Анимал Програмс Cc: Марин Райков Cc: Сотир Цацаров Cc: Сониа Алфано * Заб.: Сониа Алфано е председател на Комисията CRIM в Европейския парламент Анимал Програмс призовава международните организации да се противопоставят на прилагането на Наредба 41 *
Уважаеми Господине/Госпожо, Бих искал да насоча Вашето внимание към следния въпрос от спешно значение за европейската интеграция на България. България, най-корумпираната държава-членка на Европейския съюз, е забележителна с постояния си проблем, свързан с хуманността. Това е особено високото ниво на смъртност сред животните-компаньони, което е последствие от обичайното прекомерно развъждане сред популацията от приблизително 2,000,000 домашни кучета и котки. Местното и националното управление и обичайният контингент от приближени НПО постоянно демонстрират своеобразна амалгама от неспособност и нежелание да дефинират каквато и да било разбираема задача и да предложат адекватна стратегия за справяне със свръхпопулацията от домашни любимци. Всички обявени досега инициативи всъщност не засягат устойчивата тенденция към масово залавяне на кучета, последвано от вероятната масова злоупотреба с животни. Независимо от допускането на хиляди екземпляри да преживяват навън за някакъв период под грижите на хората, повечето от скитащите кучета стават в крайна сметка обект на рутинно залавяне и разпореждане от страна на службите за контрол на животните, без протокол и отчет за засегнатите такива; още повече, изгубените кучета са също потърпевши. Твърденията на официалните лица за оправдание лова на кучета във всяка община са "провеждане на програма за кастрация и връщане в съответствие със закона". Наскоро, българските власти и близките до тях неправителствени организации се споразумяха за неприемливо ниски стандарти за отваряне на приюти за животни, определяни в Наредба № 41/2008 на Министерския съвет, която третира изискванията към специалните обекти за държане на домашни любимци. Това беше направено само за два дни - 24-25 април 2012 г. - от ограничена като представителност работна група, събрана от министър-председателя Бойко Борисов. Променените изисквания бяха набързо обнародвани на 27 април 2012. От 25 януари 2011 г., член 47, алинея 4 от Закона за защита на животните позволява отваряне "временни приюти животни извън населените места". Новите членове 128 е, 128 ж, 128 з, и 128 и на Наредба 41 третитат ново понятие - "места за временно настаняване" - това може да се отнеся към понятието в закона, или не. Местата за временно настаняване трябва да покриват много малко изисквания, включително да са заградени с ограда, да имат "кът за приготвяне на храна", "медицински шкаф", "навес за предпазване на животните от неблагоприятни климатични условия", и "контейнер за трупове". За разлика от останалите два третирани типа приюти за животни, именно тези с масивни сгради или отделни къщички за кучета (наречена "отворен тип"), към местата за временно настаняване няма изрично посочено изискване за осигуряване на обществен достъп, връщане на животни на стопаните, осиновяване, хранене, чистене, медицински грижи, подходящо разделяне на вероятно стотици животни по брой и/или типове; дори за наличието на стандартен под. Кметът на София Йорданка Фандъкова изпъкна като основен застъпник на задаващия се модел на мащабно отваряне на приюти за животни. Тя направи бързо следващата стъпка на 10 май 2012 г., когато получи одобрението на общинския съвет за своята програма за контрола на кучетата през 2012-2016 г. Най-важните особености на програмата са: увеличение броя на екипите за залавяне на кучета до "не по-малко от 10"; изграждане на нови приюти за кучета; и отстъпване на терени "на организации за защита на животински, споделящи целите на общината", за да изграждат свои собствени приюти. По време на своя изминал частичен мандат за управление между 2009 и 2011 г., Фандъкова просто не предприе нещо за ограничаване динамиката на местната популация от кучета. През последните месеци тя многократно повтори намеренията си да "намали популацията от улични кучета главно чрез отваряне на допълнителни приюти за животни и регистрация на домашните кучета". Понастоящем, в София има четири официално работещи кучета (общ капацитет 1000 кучета), както и шест екипа от ловци на кучета. Документ, озаглавен "Стратегически доклад за дейността на приютите за животни в България", публикуван от Фондация Анимал Програмс и изпратен до министър-председателя Бойко Борисов, установи мръсен бизнес в София - най-малко 43,000 нежелани, изоставени и изгубени кучета са били действително уловени от общинското предприятие "Екоравновесие" от септември 2006 г. до декември 2010 г., докато заловените животни, отчетени от официалните лица са били два пъти по-малко. Напълно неясно е какво се случва на залавяните кучета. Необяснимо висок брой скитащи животни са съобщавани от длъжностни лица или общински контрагенти като кастрирани и пускани навън. Медийните изявления показват общо 19,000 кучета, освободени в София (1.3 млн. жит.) от септември 2006 г. до декември 2011 г.; 14.020 във Варна (330 хил. жит.) (2000-2010); 5200 в Добрич (95 хил. жит.) (2002-2010); 4000 в Шумен (99 хил. жит.) (2003-2010). Но заявеният брой животни не е налице. Според закона, всички освободени животни трябва да бъдат маркирани и проследими чрез вписване в общинския регистър. Всъщност, последните бездомните кучета в София, носещи нашийник с идентификационен номер, бяха видени около 2008 г. (съобщения за отделни случаи: http://www.indymediascotland.org/node/3971 ; http://sofiaecho.com/2008/04/18/659938_to-the-editor-sofia-fails-against-theft-and-poaching-of-roaming-animals). Така, няма логика или доказателства, потвърждаващи масово пускане на животни обратно навън, така както посочват официалните лица. Логиката и доказателствата диктуват, че повечето от най-добрите приятели на човека по-скоро са рутинно предавани на частни предприемачи, отколкото кастрирани и пускани навън, за да загинат за само няколко месеца. Докладът на Анимал Програмс посочва възможността за разпореждане с неотчитан брой скитащи животни като решаващ фактор за несправянето със свръхпопулацията от кучета в цяла България. На тази основа, правителството получи предложение за специално законодателство, изискващо отчетност на приютите за животни. Това бе подкрепено с най-добрите примери за задължително отчитане на приютите в Северна Ирландия, Мичиган и Вирджиния (въпреки, че бяха включени също дузина примери за доброволна отчетност). Но отговор от екипа на премиера не дойде. Зад скорошното споразумение за безусловно повишаване капацитета на приютите за кучета, може да бъде видян следващият чудовищен замисъл в полза на продължаващата комерсиална тенденция. Натрупването на скитащи животни ("фермата за кучета") е вероятно да бъде преместено от обществените места към отдалечени имотни съоръжения. Всъщност, намеренията за развитие на безотчетната приютна индустрия на нов етап, и подобряването на благоденствието на популациите от домашни любимци не са едо и също. Освен това, сговорчивите неправителствени организации представляват по-скоро агенции за контрол на скитащите животните (често финансирани от общините и/или използващи общинска собственост), отколкото някакво независимо движение за защита на животните. Така, институционализираната злоупотреба с животни, и необходимостта от приоритизиране въпроса за динамиката на популацията от домашни любимци биват подценявани от широкото обществено мнение. Ето защо аз призовавам представителите на международните организации да се противопоставят на влошаваните политики в тази проблематична област, насърчавани от българското правителство. Официалните европейски лица трябва да питат лично министър-председателя Бойко Борисов какво всъщност се е случило с десетки хиляди кучета, събирани всяка година от българските организации за контрол на животните. Следва да бъде потърсени обяснения от министър-председателя за общия брой събирани животни, пренебрегваните основни задължения по Европейската конвенция за защита на домашните любимци, и несъответствието със статуса на благоденствие на животните, издискван от Лисабонския договор. Премиерът Борисов следва да бъде убеден да суспендира уродливата Наредба 41. И накрая, но не на последно място, европейските институции следва да го призоват да се ангажира със създаването на комитет на различните заинтересовани страни, включително международна експертиза, (например OIE, ICAM Coalition), за да бъде изготвен специален Закон за управление на кучетата и котките, основан на най-добрия световен опит. Това ново законодателство трябва да осигурява следното: - Въвеждане на стандартна процедура за представяне на доклади от приютите върху приема и разпределението на животни; - Създаване на служба за контрол на животните ("инспектори по кучетата"), натоварена със задължения за налагането на отговорности при отглеждането куче, особено в случаите на дворни/портални кучета, които са оставяни да бродят и раждат свободно; - Въвеждане на лесно достъпна, евтина услуга за кастрация за притежавани котки и кучета, финансирана от правителството/общините в съответствие с разпоредбите на член 12 от Европейската конвенция за защита на домашните любимци; - Предприемане на подходящи мерки за намаляване на преднамереното/комерсиалното развъждане на домашни любимци в съответствие с разпоредбите на член 8 от Европейската конвенция за защита на домашните любимци. Емил Д. Кузманов Изпълнителен директор Фондация Анимал Програмс * Писмо, разпращано от 28 май 2012 г. до множество получатели, включително представители на Съвета на Европа, Европейската комисия и Европейския парламент. |