Интервю: Основната стъпка за решаване на проблема с популацията на кучетата не е регистрацията, а ограмотяване на стопаните
Агенция „Фокус” разговаря с Емил Кузманов, учредител и изпълнителен директор на фондация „Анимал Програмс”, за проблема с бездомните кучета и за възможностите за неговото решаване 27 юли 2012, Агенция "Фокус" (цитирано с малки съкращения и допълнителна пунктуация) Фокус: Г-н Кузманов, какво представлява Европейската конвенция за защита на домашните любимци, ратифицирана на 20 юли 2004 година? Емил Кузманов: Конвенцията определя най-общото, което е и в Закона за защита на животните – някои норми, свързани с благоденствието на животните, например да не бъдат изоставяни, да не бъде показвана жестокост, евтаназията да бъде изпълнявана съгласно добрите практики и хуманно. Основните мерки, върху които аз обръщам внимание, са мерките за управление на популацията. Всеки вижда едно куче или една котка. Както казват хората, виждаме дървото, не виждаме гората. Тази популация я има в целия свят. Склонността да се свръхвъзпроизвежда в градски условия не е като в природата, да има 80% смъртност на потомството. В градски условия повечето животни оцеляват и популацията нараства. Това е и основният проблем. След като развъдиш седем животинчета и от тях шест оцелеят, едно ще отиде при добри стопани, другите пет ще се подмятат някъде и ще загинат. Основното нещо е именно тази динамика на популацията да бъде ограничена, тоест да бъде ограничено това, което при нас, вече 2012 г., все още го има – масовото развъждане. Конвенцията дава мерки именно в тази насока - животните от една страна трябва да са регистрирани, да се знае кой е собственикът и кой отговаря за тях, а не както сега в общината, да се чипират, а да няма регистър, в който да фигурират. Трябва да се знае кои са развъждачите, кои са търговците. Защото всеки се изкушава да вземе една германска овчарка, едно хъски или един лабрадор, развъжда го и започва да продава кученца. Той не осъзнава, че е продавач, но всъщност е един нелицензиран и нерегистриран търговец. Има го този мотив, че заради някакъв, макар и минимален търговски интерес, животни биват развъждани и продавани. Друго важно нещо са програмите за масова стерилизация на животните, което да ограничи възпроизводството. Оставяме Столична община, защото това е правителствен проблем и Столична община трябва доброволно да го направи, а тя няма да го направи, защото се крие зад закона. Конвенцията казва, че държавата, на държавно ниво, трябва да стимулира мерките за ограничаване на свръхвъзпроизводство. Трябва да има предложена евтина и достъпна по кварталите стерилизация, а не ние да се чудим дали и как хората от „Овча купел” и „Княжево” ще си заведат кучетата и котките в „Кремиковци”. Това е въпросът. Добрата практика навсякъде по света я има, с ангажирани частни ветеринари. Каквито в София има много, но те просто чакат и са дезорганизирани. Общината можеше да ги субсидира и във всеки квартал, всеки втори ветеринар да предложи една евтина или безплатна услуга на гражданите. Аз повдигам въпроса и за котките. Всяка втора котка е свободно излизаща и тя се размножава свободно. Оставяме кучетата, които са най-популярната тема. Представете си какво чудо са тези котки. Това е една трагедия. Хората непрекъснато ги хранят, котките непрекъснато се възпроизвеждат, минават за питомни и домашни, но е пълно безгрижието за тяхното потомство. Всичко това можеше да се стимулира, да се канализира, както е в цивилизованите страни - със закон. И лека-полека да влезем в някакви норми. Целият този въпрос е пренебрегнат и не се говори за него. Всичко това се премълчава и си говорим как ще строим приюти, как ще съберем 10% от кучетата и никой не се интересува, че на мястото на тези 10%, ще се явят нови 10%. Фандъкова ще ги събере, но популацията пак ще се увеличава, защото само със събиране не става. Тогава какво правим, започваме да наливаме пари за строителство на приюти, за поддръжка, за консумативи, режийни, административни, и това се превръща в една индустрия. Аз затова съм го нарекъл „индустрия”. Фокус: Осем години след приемането на Конвенцията има ли все пак някаква промяна към по-добро? Емил Кузманов: След като не се говори за тези неща, очевидно целта е била да не се променя положението. Защото като казвам „индустрия” и „мафия”, това вече не е онова полулегално нещо, където общините точат бюджети. Никъде не се споменава, но аз го казвам – това е практика, която е широко разпространена по света, приютите да се разпореждат с огромен брой животни. Ние имаме огромен брой излишни, неконтролирани животни и отделно изгубени. Някой минава, залавя ги и нещо ги прави. На приютите в Америка в 16 щата изрично е забранено да продават животни – кучета и котки - на експерименталните центрове. Ние у нас всъщност не знаем какво точно става. Целият интерес, извън точенето на общинските и държавни бюджети, беше да има излишни животни, с които някакви хора, някаква мафия да се разпорежда. Има доклад, който миналата година публикувах и изпратих на Бойко Борисов, за дейността на приютите, която дейност е безотчетна. Има примери в Щатите, в Северна Ирландия, където приютите всяка година на годишна база се отчитат на министъра – колко животни са приели, колко са разпределили, как са ги разпределили и къде, по категории. Защото знаем, че в един приют влизат 10 000 животни, но не знаме после какво става с тях. Затова и казвам, че всички тези неща - дейността на службите за контрол на животните и приюти - остават покрити. От друга страна, като имаме един огромен прираст, тук вече прозира един интерес за разпореждане с такива животни. Затова, когато ме питате дали нищо не е направено, аз казвам „не”, нищо не е направено, защото очевидно стоят някакви мотиви и интереси. Американците пропищяват, че изгонват такива експериментални индустрии от Щатите, а те се оказва, че се настаняват в други страни и нищо чудно България да се окаже една от тях. Фокус: Какъв контрол трябва да се упражнява върху собствениците? Емил Кузманов: Има една теза на конкурентна фондация „Четири лапи”, за която аз навремето, преди осем–девет години, алармирах. Бебетата ние не можем да ги регистрираме. Ако един човек има женско куче и то роди седем кученца, тези кученца по закон до четвъртия месец не подлежат на регистрация. Оттам насетне, те може въобще да не бъдат регистрирани. Дори и човекът да не ги изхвърли, те като усетят глад или майката ги изгони, тръгват по улиците, а ние не можем да намерим собственика. Ние не трябва да бъркаме изпускането на куче да скита и да се размножава с контрол на вече създаденото потомство. Може да е регистрирано, както е във Великобритания с медальон, а не с микрочипове и някакви други измишльотини. Медальон с нашийник и да се знае чие куче е това и собственикът му да го държи в двора си. А това, което трябва да се направи за малките, е кучето да не ражда, а не ние да се чудим чии са изхвърлените кученца. Фокус: Тоест, трябва да се засили контролът по отношение на кастрацията на кучетата? Емил Кузманов: Не е задължително да е кастрация, достатъчно е собственикът да пази кучето си, защото ако то всеки ден се пуска навън да скита и е разгонено, много лесно ще се намери някое друго мъжко разгонено и да станат нещата. Женското куче трябва да седи при стопанина си, а вече второстепенен е въпросът дали тя ще е кастрирана. Основното е да не скита навън и ражда всяка година. Това е смисълът на регистрацията и на контрола на стопаните, а не дали кучетата са с чипове или не. Трябва да има маркировка, макар и най-елементарна, и трябва да има контрол върху тези стопани, които си изпускат животните да скитат. Основната стъпка е не регистрация на кучетата, а ограмотяване на стопаните им, подпомагане на стерилизацията. Най-общо, да се научат хората да държат животните си в имота. Фокус: Дали по-сериозни санкции и по-високи глоби ще накарат собствениците да пазят кучетата си? Емил Кузманов: Аз съм превел един много фундаментален документ, казва се „Ръководство за хуманно управление на популацията на кучета”. Той е направен от четири международни неправителствени организации за защита на животните – две американски и две британски, плюс голяма асоциация на ветеринарите и голяма асоциация за борба с беса, шест абсолютно авторитетни организации. Те какво казват - много по-ефективно и изискващо по-малко ресурси е да се подходи добронамерено към хората – със съвет, с възпитание, с обръщане на внимание, с елементарно ограмотяване, а след това вече идват задължителните мерки. Много по-лесно можем да накараме осем души да станат нормални хора и да предизвикаме в тях доброто, и ако вече трябва, двама да ги наказваме, отколкото, както Фандъкова сега предлага, да тръгнем всичките да ги наказваме. Само ще създадем някаква служба, както казваше Мирослав Найденов – зоополиция, която ще ходи и ще плаши хората, а работата няма да е свършена. Не се върви по тази линия. Хората имат потенциал да са добри, просто трябва да се подходи адекватно. Фокус: Може би по-скоро да се направят някакви информационни кампании? Емил Кузманов: Всеки човек, като гледа своето куче, си казва - аз миналата година раздадох малките и сега пак ще ги раздам. Но никой не си дава сметка, че женските кучета, които раждат, са 10 000, а потомството им е да кажем 50 000 и то не може да бъде настанено трайно. Ние ще настаним някъде 4000 – 5000, а останалите ще загинат. Това е, което хората не разбират. Фокус: Смятате ли, че кампанията на Столична община за осиновяване на бездомни кучета, ще е успешна? Емил Кузманов: Тя може да бъде успешна донякъде. Ако ние развъждаме годишно 50 000 улични кучета в София, ако 40 000 от тях загиват по някаква причина, не казвам умишлено вследствие на някаква намеса, ако останат 10 000 и ние им търсим стопани, ще задомим някъде 2000 – 3 000. Такива сега са няколкостотин годишно. Ние не можем да борим прираста със задомяване. Ако имаме 200 000 домакинства с кучета - това е средностатистически потенциал за отглеждане на популацията - и тази година умират 10% от тях, значи 20 000, в такъв случай търсеното на кученца в София ще бъде 20 000 годишно. Но ние много трудно ще накараме хората да вземат от общинските кучета, защото повечето търсят определени породи. Това е практически невъзможно. Аз сега съм прибрал един кокер шпаньол и една германска овчарка. Имаме изоставени чистопородни кучета, които не са общински кучета. Минава някой, оставя си кучето и Емил Кузманов го прибира. Общинските кучета са си общински кучета и при тях се получава един прираст, който ние не можем да компенсираме със задомяване. Не можем да задомим 10 000 или 20 000 кучета. Основната мярка беше спиране на възпроизводството и аз съм писал писмо на Фандъкова миналата година, но тя нито се обади, нито отговори. Фокус: Говорихте за това как въпросът е решен в Англия и в Америка, това ли са най-добрите практики и опити, които можем да приложим и у нас? Емил Кузманов: Аз бих се опитал да взема и от двете най-доброто. Тези кучешки инспектори са всъщност инспектори по контрол на животните, които отиват, виждат маркираното куче и говорят със собственика. Това е една практика, тръгнала от Шотландия, от град Дънди. Те всъщност играят ролята на ловците на кучета. При нас ловците са прикачени към приюта, а онези са били към локалната власт, тоест приютът си е приют, събирачите на кучета, са си събирачи. И те, като събират кучета и все отнякъде изникват нови, разбират, че въпросът е при стопаните на кучета. И когато предприемат мерки за регистрация и говорят със стопаните, разбират, че това е една практика, която работи много добре и започват да преговарят със стопаните да ги подпомагат и да не пускат животните си да се развъждат. Тази практика е наложена със закон в цяла Великобритания през 1990 г. Кучетата са с медальон и са прибрани от собственика си, отделен вече е въпросът колко са кастрирани и колко не. В Америка има тенденция приютите стриктно да се отчитат. Въпреки че има свръхпопулация и свръхвъзпроизводство, то е много намалено благодарение на това, че приютите се следят вече 30 години и се знае колко животни попадат и загиват там. У нас всичко остава скрито, покрито. Във Великобритания, ако тръгне „Dogs Trust”, която е голяма тамошна национална организация, да прави някакво изследване за животните, тя ще вземе данни от всички приюти. Аз, ако напиша пет имейла и направя две телефонни обаждания до „Екоравновесие”, никой няма да ми даде данни. Информацията и данните аз си ги свалям от интернет от интервютата на Петър Петров и Йорданка Фандъкова. Но самите организации не дават никакви данни. Не знам каква динамика има популацията, но никой не си дава сметка, че тази динамика за 20 години не се е променила. Колкото кучета събираше Софиянски, толкова събираше и Мирослав Найденов, толкова събира сега и новият шеф. Хората това не го разбират. В Америка основното, на което стъпват при решаването на проблема, е събирането и обобщаването на такива данни, за да се знае какво действително е подобрението в тази насока. Във всеки един метод, може да се види нещо добро. Основната дейност на нашата фондация е не да се занимава с едно или 50 животни, а да предложи някакъв изход по отношение на един или два милиона животни, защото те са горе долу толкова. А ко 1 милион са кучетата, с котките стават 2 милиона и проблемът тежи на нашата съвест. Линк към оригиналната публикация >> --- |