Осем години от ратификацията на Конвенцията за защита на домашните любимци:
Неуправление на популациите, прерастнало в уродлива индустрия 17 юли 2012 г. -- На 20 юли 2004 г. България ратифицира Европейската конвенция за защита на домашните любимци. Тогава изглеждаше, че тръгваме да се приобщаваме към напредничавите народи, които управляват своите кучета и котки ефективно и хуманно. Следващите осем години обаче бяха пропилени, като две правителства избутаха мандата си и трето вече е стъпило на финалната права. Представителите на почти целия политически спектър, преминали през властта, както и служебните защитници на животните от неправителствения сектор всъщност показаха, че не са особено против неефективното и нехуманно управление на популациите от домашни любимци и продължаващата криза в тази област. Днес дори изглежда, че конвенцията е крайно недолюбвана в България. Съмнителни агенти постоянно говорят и пишат по въпроси като овладяването на популацията или защитата на животните, но дотолкова повърхностно, че превръщат съдържателните понятия в някаква фикция. Нищо повече от голословен пиар! Такива внимателно отбягват да споменават въпросния договор или която и да е мярка за контрол на животните, предвидена в него. Да вземем изискването на член 8, т.1 от конвенцията: “Всяко лице, което търгува, развъжда комерсиално, или държи домашни любимци, или управлява приют за животни, трябва в определен от всяка страна период да декларира това пред компетентната власт.” Въпреки това, граници между любители, търговци и развъждачи продължават да липсват в България. Всеки може несанкционирано да развъжда и предлага за продан домашни любимци. Например, любители на котките неотдавна алармираха за търговец на котки в Костинброд, който развъжда и държи животните в някаква импровизирана ферма, при крайно тежки за тях условия и с вероятно висока заболеваемост и смъртност. И това е пример за предполагаемо широкоразпространен бизнес, не изолиран случай. Член 11, т. 1 посочва: “Всяко умъртвяване трябва да бъде правено с минимум физическо и душевно страдание, в съответствие с обстоятелствата. Избраният метод, с изключение на някоя извънредна ситуация, трябва: (а) да води до незабавна загуба на чувствителност и смърт, или (б) да започва с прилагането на дълбока обща анестезия, последвана от стъпка, която оконателно и сигурно води до смърт (т. 2 дори посочва изрично забранените методи като удавяне, задушаване, електрошок, използване на отровни субстанции, непозволяващи постигането на ефекта, посочен в т. 1, и пр.).” Въпреки официално действащата програма за кастрация и пускане на безстопанствени кучета в София, унищожаването на повечето такива животни е неоспорима обществена тайна. Как всъщност загиват те, може да бъде известно на ограничен кръг от хора. Ние нямаме основания да се надяваме, че екипът на Фандъкова третира хуманно заловените животни, най-малкото заради законовата невъзможност за осчетоводяване на разходите за евтаназия. Тук трябва да бъде уточнено, че не става въпрос за 5000 или 10,000 кучета. Съобщенията на самата Фандъкова и предишните двама директори на Общинско предприятие “Екоравновесие” показват общо около 28,000 залавяния през последните шест години. Оценка на Фондация Анимал Програмс дори показва действителен прираст от около 60,000 животни през същия период, които в крайна сметка са били залавяни систематически. Съгласно член 12, а, iv, “[Страните се задължават да обмислят:] осигуряване постоянна идентификация за кучетата и котките чрез някоя подходяща мярка, причиняваща малка или никаква постоянна болка, страдание или дистрес, като татуировка, както и вписване номерата в регистър заедно с имената и адресите на съответните собственици.” Именно споменаваната татуировка е алтернативният метод за идентификация, предвиден в Закона за ветеринарно-медицинската дейност по отношение на кучетата. Вместо това, кметът на София Йорданка Фандъкова лично се ангажира през последната година със задължаването на стопаните на кучета да микрочипират своите животни. Съмненията за някакви частни интереси, скрити зад тази необоснована акция, изглеждаха напълно основателни заради обстоятелствата, че липсва какъвто и да е поддържан регистър и всеки от микрочиповете, който струва от порядъка на 5 евро, бе пласиран според публикации в медиите “между 30 и 50 лева”. Идентификацията не е самоцелна мярка и затова, независимо от избраният метод, нейното успешно приложение може да бъде ключово при разрешаването на основен проблем като свръхвъзпроизводството на кучета. Такъв бе случаят с Обединеното кралство, където преди около 20 години бе наложен успешно най-простият метод на идентификация на кучетата – нашийник с идентификационен медальон. В допълнение, законът наложи на локалните власти да назначат служители за контрол на животните (“инспектори по кучетата”), чиито задължения включваха вменяването на определени отговорности на стопаните, пускащи регулярно своите кучета да скитат и се размножават свободно. Член 12, а, v от конвенцията гласи: “[Страните се задължават да обмислят:] намаляване непланираното развъждане на кучета и котки чрез подпомагане кастрацията на тези животни.” Словения дава добър пример в тази насока с кампаниите за евтина кастрация през 6 месеца, провеждани във всяка община. Аз призовах писмено през 2011 г. министър-председателя Бойко Борисов да се ангажира лично с прокарването на законодателство, което гарантира на стопаните на кучета и котки в цялата страна евтина и достъпна хирургическа услуга (включително в отдалечените райони чрез осигуряването на мобилни стерилизационни клиники). Министър-председателят не отговори и единственият формален отговор – отказ –дойде месеци по-късно от заместник-министъра на земеделието. Аз неслучайно споменах котките неколкократно горе. Тяхната популация е обект на хуманно и до голяма степен ефективно управление в много райони по света. Общественото мнение в България все пак отчита безкрайната криза при кучетата, но напълно неглижира бедствието, в което е оставена популацията от котки. За сравнение, свободнораждащите домашни кучета са малцинство и средното годишно ниво на раждаемост за цялата популация може да е около 40-45 на сто. В контраст с положението при кучетата, повече от половината домашни котки са свободноскитащи дворни животни. Една свободнораждаща женска може да дава потомство два пъти всяка година, общо около 9 котета годишно, което при най-консервативна оценка означава поне 200 на сто годишна раждаемост средно за цялата популация. Как може да изглежда резултатът от тази тенденция в тотални числа? Най-малко два милиона котета, възпроизвеждани всяка година, ако приемем, че домашните котки са 900,000 (вземайки предвид проучвания в Румъния и Гърция от 2010 г., които показаха съотношения между броя на котките и този на човешкото население съответно 1:5 и 1:20). Европейската конвенция не посочва практиката за затваряне на животни в приюти сред ефективните мерки. Въпреки това, последните законотворчески инициативи, благословени от Бойко Борисов, дадоха приоритет именно на изграждането на приюти - стотици кучкарници във всички общини. Отворените въпроси към поредното корумпирано правителство могат да бъдат обобщени в едно: защо не бе направена дори една стъпка към налагането на мерки за предотвратяване нарастването на популацията от домашни любимци, вместо което тенденциозно биват подкрепяни инициативи, съсредоточени върху “лечението” на синдрома – от уж кастрация и пускане на нежелани животни до тяхното уж задомяване и уж приютяване в кучкарници, никнещи като гъби? Въпросът е дори риторичен, с логично следващ отговор. Даването на някакви пари за ефективно ограничаване на сръхвъзпроизводството при домашните любимци означава открита и отговорна политика, докато вземането на милиони за всеки един ненужен приют – за проучване, проектиране, изграждане и безсмислено пълнене с животни - е просто субсидирана далавера. Това означава правителствена подкрепа за просперитета на една мръсна индустрия. Нали идиотските решения в областта на контрола на животните, вземани открай време, удовлетворяват единствено недекларирани частни интереси. -- Емил Д. Кузманов |