По-евтино от самур или норка – кожени палта, направени от кучета, които са били одирани живи
от Katy Duke и Elizabeth Day The Sunday Telegraph, 18 декември 2005 г. Изглежда като най-задължителното нещо в зимния гардероб на всяка чаровна жена: една лъскава, черна шуба, излъчваща благополучие. Но въпреки съблазнителния вид, козината не е на норка или самур. Напротив, палтото е направено от кучешка кожа, възможно – от животно, което е било упоено и одрано живо за да бъде запазена свежестта на кожата. Такива палта са бързо продавани в бутиците в цяла Европа. Скрито разследване установи нарастване на търговията с източноевропейски палта от кучешка кожа, някои от които биват продавани и във Великобритания. Кожата, която произлиза от скитащи или пленени любимци, често бива „кръщавана“ за да бъде скрит нейният произход преди да е била направена на палто. Такива български кожи например, бяха некоректно представяни като „корейски вълк“. За разлика от самура, който може да струва 10,000 британски паунда, най-скъпото палто от кучешка кожа може да струва в магазините на Източна Европа около 400 паунда. Разследването на една германска телевизия, съсредоточено в България, установи, че скитащите кучета обичайно биват събирани от лицензираните ловци и доставяни на фабрики за добив на кожи. Анита Синг, Координатор кампании на People for the Ethical Treatment of Animals (PETA) във Великобритания, съобщи, че също има доклади за домашни любимци, събирани за тяхната кожа. „Те клонят към по-едри кучета като Германски овчарки и Голден ретривери“, каза тя. „Важно е хората да осъзнаят, че когато купуват кожа е почти невъзможно да знаят дали са били използвани истинско куче или котка, освен ако кожата не претърпи обширни ДНК-тестове. „Можете да намерите кучешка кожа в търговските центрове във Великобритания, обозначени като нещо друго. Това е отвратителна индустрия и съветът ни е просто да избягвате всички видове кожа.“ Търговията с кучешки и котешки кожи във Великобритания не е незаконна, въпреки че в Съединените щати, Швеция, Дания, Гърция, Италия, Франция и Австралия бяха наложени забрани. Британският кожарска асоциация, която представлява кожарската индустрия, съобщи, че никой от нейните членове не използва съзнателно кучешка кожа, и че е била въведена система за етикетиране в опит да бъде предотвратено нейното използване. Повечето кожи – като норка, лисица, тюлен или заек – имат своя собствена класификация, така че е възможно да се види колко биват внасяни и изнасяни. Кожа, която попада в категорията „други кожи“, обаче, не трябва да бъде описвана по видове и може да включва кучешка или котешка кожа. В исторически план, британците не са склонни да купуват кучешка кожа. В книгата за деца „101 далматинци“, написана от Доди Смит през 1948 г., противната Крюела де Вил се опитва да открадне кученца – далматини, за да си направи уникално палто на петна. Йорданка Цачева, председател на Българското дружество за защита на животните, се снима под прикритие в един немски документален филм, за да покаже мащаба на проблема. Госпожа Цачева заяви, че страната, която се надява да се присъедини към Европейския съюз след малко повече от една година, произведе „десетки хиляди“ кожи от кучета, за да ги продава в цяла Европа. „Има огромна индустрия, базирана върху систематичното убиване на кучета“, каза тя. „Има фабрики за кучешка кожа в цяла България, и те произвеждат всички видове продукти, изработени от кучета, като кожени палта, кожени обувки, чанти и така нататък.“ Според Руми Бекер, говорител на групата „Лекари за животните“, която работи в защита на скитащите кучета в България, властите не желаят да затягат контрола, защото индустрията е „голям бизнес“. В България средната заплата е около 35 британски паунда месечно, като учител взема около 80 паунда на месец, а лекар – 100. Една шуба може да бъде продадена във вътрешността на страната за 200 паунда, и за над два пъти повече в чужбина. „Трудно е да съпоставим точния брой, но около 10,000 кучета биват събирани и убивани само в София всяка година, често доставяни от приютите за животни директно на фабриките за кучешки кожи“, каза д-р Бекер. „Така наречените кожарски босове, които държат фабриките, отглеждат кучета на улицата, без да плащат за каквато и да е поддръжка. Те не трябва да ги хранят, нито да ги подслоняват, освен да ги събират и след това да ги дерат. „Купих си черно-бяло палто, етикетирано като корейски вълк. Попитах дали то е направено от кожа на скитащо куче, и продавачката каза, че е, а аз трябваше да демонстрирам хладнокръвие. Аз се представих за търговец и попитах дали би било възможно да има повече. Тя ми каза, че има 750 на склад в София.“ Миналата седмица Хедер Милс Макартни, борецът срещу кожата, призова Европейския съюз да забрани търговията с котешка и кучешка кожа, като се позовава на примера с Чешката република. „Домашните котки биват крадени от улиците, и ние говорим за 2000 до 3000 само в Чешката република, не в цяла Европа“, каза тя. (превод: Фондация Анимал Програмс) -- |