В София популацията от улични кучета също намаля наполовина
Animal People, юли-август 2007 г. София – 10-месечната стерилизационна дейност на Общината намали популацията от улични кучета в София, столицата на България, от над 20,000 до малко повече от 11,000, съобщиха на 12 юли 2007 г. пред Агенция Фокус Нюз Кметът Бойко Борисов и Председателят на БАН Иван Юхновски. Общинското предприятие Екоравновесие стерилизира 3862 кучета и евтаназира 852 поради болест, увреждане или опасен нрав, каза Директорът на предприятието Мирослав Найденов. Броят на убиваните кучета е приблизително 10% от общия брой убивани през 2003 и 2004г. според данните, изпратени на ANIMAL PEOPLE през януари 2005г. от активистката Алина Лилова. „От 1999 до 2002г. 45,000 кучета бяха убити“, добави Лилова. Бързото намаляване на уличните кучета може да се дължи на забележителното нарастване на автомобилния трафик. Докато населението на България е сред най-бързо намаляващите в Европа, населението на София след 2002г. нарастна от 1.2млн до 1.4млн. Притежаваните и използваните автомобили дори се увеличиха по-бързо. По-зловеща възможност вероятно е това, че въпреки прекратеното участие на приютите в търговията с кучешки и котешки кожи, търговците на кожи все още да експлоатират популацията от улични животни. „Има голяма индустрия, основана на систематичното убиване на кучета“, посочи през декември 2005г Йорданка Цачева, Председател на Българско Дружество за Защита на Животните от Избиване. „Има фабрики за кожи в цяла България, произвеждащи всякакви продукти като кожени палта, обувки и чанти, направени от кучета“. Това потвърди и Руми Бекер, Говорител на Доктори за Животните: „Така наречените кожарски босове, които държат фабриките, отглеждат кучетата на улиците“. При население на България около 7.5млн приблизително 1млн са притежаваните нестерилизирани женски котки и кучета, съобщи пред ANIMAL PEOPLE Емил Кузманов, учредител на Фондация Анимал Програмс. „Регистрацията на домашните любимци, контролът на популациите от котки и кучета и надзорът над човешките дейности, засягащи животните биват пренебрегвани от почти 20 години“, казва Кузманов. „По-голямата част от България не е обслужвана от приюти за животни“. „През 2006г., съобщава Кузманов, бяха изготвени два отделни проекта за Закон за Защита на Животните. Най-съществената особеност и в двата проекта бе забраната на умъртвяването на здрави котки и кучета с цел контрол числеността на популациите. Същевременно не бяха предвидени адекватни мерки за обуздаване на развъждането“. През януари 2007г. Анимал Програмс представи недостатъците в проектите на вниманието на Интергрупата за Благополучие на Животните в Европейския Парламент. „Интергрупата изпрати шест идентични писма до всички институции, ангажирани с подобряването и налагането на закона“, разказва Кузманов. Писмата препоръчваха подобрения, които не бяха направени. „През юни 2007г. авторите на двата проекта ги съчетаха в един, но оставиха недостатъците“, казва Кузманов, посочвайки липсата на разграничителни лицензи за обезсърчаване на развъждането, недостатъчната отговорност за ловците на кучета и липсата на ефективни глоби за нарушения. (превод: Анимал Програмс) – |