Програма на Ню Хампшир за контрол на популацията от животни Ню Хампшир започва програмата си за контрол на популацията от животни (APCP) през юли 1994 г. с приемането на закона RSA 437-A за контрола на популацията от животни. Предназначението на RSA 437-A е да бъде намалена популацията от нежелани кучета и котки чрез насърчаване собствениците на кучета и котки да ги стерилизират, и така да бъдат намалени потенциалните заплахи за общественото здравеопазване и за сигурността срещу Средноатлантическия бяс" (New Hampshire Legislation, 1994, p. 1). Програмата на Ню Хампшир е администрирана от Министерството на земеделието, пазарите и храните (DAMF). Подобно на програмата на Ню Джърси, това всъщност са две програми: План А - програма за осиновяване от приютите; и план Б - програма за евтина стерилизация за домакинствата с ниски доходи. Решението на Ню Хемпшир да бъдат приложени едновременно програми за осиновяване от приют и за невтина стерилизация се различава от това в Ню Джърси. В Ню Хампшир имаше "политическо" решение за коалицията от групи за хуманно отношение към животните, която проектира и лобира за включването на План А. "Те се надяваха, че с програмата за евтина стерилизация (План б) ще има много по-голямо въздействие за намаляване нивата на евтаназия в приютите; обаче, това бе тяхно впечатление, същевременно това не би генерирало толкова законодателна подкрепа, колкото "Програма за осиновяване от приютите"(План А) (П. Марш, лична кореспонденция, 4 май 2003 г.). План А е за всеки жител на щата, който осинови котка или куче от приют за животни. Този жител може да вземе животното кастрирано за фиксирана такса от $ 25. План Б е за тези собственици на котка/куче, които участват в или са подходящи за включване в една от следните програми (DAMF, 1995 г.): • Програма за купони за храна • Програма за допълнителен доход за сигурност • Временна подпомагане на социално слаби семейства • Програма за подпомагане на нуждаещите се незрящи • Програма за медицинско подпомагане • Програма за асистенция на възрастни • Програма за подпомагане на постоянни и пълни инвалиди План Б дава възможност на тези собственици да кастрират своите домашни любимци при ветеринар, участващ в програмата, срещу доплащане от $ 10. APCP ще плати останалата част от разходите за стерилизация, преглед, и до 30 долара за каквато и да е необходима прехирургическа имунизация. Няма ограничение за броя на домашните любимци, които лицето може да кастрира. Заявленията по План Б може да бъдат получавани чрез APCP, Районните служби по здравеопазването, и участващите приюти за животни и ветеринарни клиники. Кандидатът просто попълва шест позиции в част 1 на заявлението, прилага доказателство за допустимост, и го връща на администратора на APCP. След като администраторът одобри заявлението, то бива връщано на заявителя, който може да заведе своя домашен любимец при участващ ветеринарен лекар за операция. Заявителят трябва да даде на ветеринарния лекар одобрения формуляр за кандидатстване и същевременно да заплати на ветеринаря $ 10 доплащане (DAMF, 1995 г.). Ветеринарните лекари, които желаят да участват в програмата, трябва да попълнят и подпишат споразумение и да представят график за заплащане на годишна база до APCP. Споразумението предлага 80 % ниво на възстановяване на тяхното възнаграждение минус $ 10 доплащане. Той заявява, че "каквито и да са разходи, свързани с всякакви хирургически усложнения, не подлежат на възстановяване от Програмата за контрол на популацията на Министерството на Земеделието, пазарите и храните на Ню Хампшир. "Освен това, ветеринарят няма да бъде възнаграден за операции на неподходящи домашни любимци (DAMF, 2000, стр. 1). Ветеринарят трябва да представи пред програмния администратор фактури за всяко стерилизирано животно с копие от формуляра за кандидатстване. Администраторът на програмата разрешава заплащане и овъзмездява ветеринарния лекар. Програмата е финансирана чрез $ 2.00 "такса за популация на животрните - компаньони", добавена към таксите на Ню Хампшир за лицензиране на куче от $ 4.50 за кастрирано куче и $ 7.00 за "непокътнато" куче. Ню Хампшир лицензира около 130,000 кучета годишно, генерирайки приходи от около $ 260,000. Градският чиновник събира таксата в момента, когато кучето бива лицензирано, и я изпраща на щатския финансист, който след това я депозира във фонда за кастрация на животни - компаньони, въведен от RSA 437-A:4-1. Към м. април 2003 г., таксата от $ 2.00 не бе увеличавана след въвеждането й от началото на 1994 г.. Макар че, по всички сметки, първата година на програмата бе много успешна, няколко месеца отидоха, преди тя да ангажира ветеринарната гилдия и обществото. През 1994 г., на старта на първата година от нейното прилагане, администраторът на програмата изпрати пакети с информация на всички 135 ветеринарни клиники в Ню Хемпшир и около 30 приюта (5). От тях само 15 клиники и 12 приюта се включиха. В допълнение, през първия месец (юли) на програмата, бе извършена само една процедура за кастрация по План А и нито една процедура по План Б. Въпреки това, както е показано на графиката долу, "от този месец, програмата се разрастна значително "(DAMF, 1996, стр. 2). ______________________ 5. Осемте най-големи приюта в Ню Хампшир отчитат 95 % от общия брой постъпили и евтаназирани животни (Марш, 2002, стр. 1). Както е показано на фигура 2, програмата достигна своя връх през март, последван от бърз спад през април и май. Това е, защото щатът отдели 60,000 долара от бюджета на APCP за използване в други програми. В резултат на това, APCP бе принудена да спре в края на март. След това, "чрез манипулиране на бюджета, $ 14,000 бяха бързо предоставени и програмата продължи за приблизително една седмица, след това тя бе спряна до края на май. По това време $ 40,000 бяха отпуснати чрез допълнителен бюджет, но от момента, когато програмата отново достига капацитет, по-голямата част от парите щяха да са изтекли"(DAMF, 1996, стр. 3). Много е интересно да бъде отбелязано, че когато беше ясно, че програмата вече няма достатъчно пари, за да работи през цялата година, участващите приюти колективно избраха да не участват в програмата (План А), и така финансите щяха да бъдат предоставени програмата за евтина стерилизация (План Б) (DAMF, 1996 г.). В края на фискалната 1995 година, имаше 85 ветеринарни клиники и 21 приюта, участващи в програмата. От тях, 75 болници всъщност използваха програмата и 10 не бяха виждали кандидати. Ветеринарите в програмата получилха $ 66,498 от План А (1858 операции) и $ 47,994 от План Б (1341 операции) на средна цена от $ 35.79 на операция. В програмата също бе установено, че "кандидатите по План Б имат средно по 1.5 животни на домакинство, като някои имат повече от 10," и че "7 % от кандидатите не получават социална помощ по някоя от седемте програми, изброени в заявлението, и представят други форми на доказателство, че са с ниски доходи "(DAMF, 1996, стр. 3). APCP се натъкна на други проблеми през следващите години. През март 1996 г., програмата свърши парите, след приключване на 2215 операции по План А и 1311 операции по План Б. Отново, този път през февруари, приютите колективно решиха да освободят останалите средства за кандидатите по План Б. През третата си година APCP успя да работи в продължение на 10 месеца, преди да остане без финансиране и да спре на 30 април, след стерилизацията на 2475 животни по План А и 1531 - по План Б. В допълнение, APCP прие още две ветеринарни клиники и още три приюта за животни в програмата. През 1998 г., с общ бюджет от $ 193,507, програмата не остана без пари, като по План А бяха кастрирани 3185 животни, и по план Б - 1530 животни, при общ разход от $ 183,410. През тази година кандидатите за План Б имаха средно по 1.9 животни на домакинство, с 0.5 животно увеличение спрямо предходните три години (DAMF, 1998 г.). Към фискалната 2000 г., програмата бе поддържана да работи трета поредна година без прекъсване. APCP прие още четири ветеринарни практики, ставайки общо 103, прие още един приют и изгуби един приют от програмата, или общо 27. В този момент, от Федерацията на хуманните дружества на Ню Хампшир (NHFHS) посочиха, че техният щат "сега има най-ниското в САЩ ниво на евтаназия в приютите" и че "с 8000 по-малко животни биват евтаназирани всяка година (20 кучета и котки по-малко на ден). "(DAMF, 1997, стр. 1) Фискалната 2001 г. приключи със спиране през април, в резултат на заплащането няколко фактури от фискалната 2000 г. с пари за 2001 г. В допълнение, от самото й създаване, най-натовареният месец на програмата е Февруари, със съответно 332 и 151 операции по План А и План Б, при среден разход от $ 54.93 на операция. Средната цена е с $ 10 по-висока в сравнение с предишните години, поради покачване процента на операциите по План Б. Операциите по План Б често струват повече, отколкото тези по План А, защото животните, осиновени от приюти като цяло са получили имунизации като част от процеса на приютяване, и затова, тези животни не трябва да бъдат имунизирани като част от APCP. През финансовата 2002 г. по План А бяха кастрирани 3117 кучета и котки, и по План Б - 1613 (DAMF, 2002 г.). Програмата на Ню Хампшир е изключително успешна в намаляването на нивата на постъпление и евтаназия в приютите (Фигура 3). Между 1986 и 1994 г., броят на евтаназиите се колебаеше между 9000 и 12,000. Тогава, през 1995 г., те започват да намаляват. При прилагането на програмата между 1994 г. и 2000 г., тези приюти са регистрирали 34 % спад в приема и 75 % спад в евтаназиите. Докато успехът на Ню Хампшир не може да бъде отдаден само и единствено на програмата за евтина кастрация по План Б, всички индикации са, че това е основният допринасящ фактор. От 1995 г. имаше приблизително 51 % повече операции по План А, в сравнение с тези по План Б (виж Фигура 4). Въпреки това, дори с повече кастрации по План А, този план, както и този в Ню Джърси, вероятно допринася по-малко за цялостния успех на програмата. Причините за това са две: 1. Повечето приюти в Ню Хемпшир правят кастрацията условие, което трябва да бъде изпълнено, ако някой желае да осинови животно. Затова, животните от приютите, кастрирани по План А, биха били кастрирани така или иначе, преди да бъдат осиновени. 2. Повечето приюти в Ню Хампшир проверяват хората, които желаят да осиновят домашен любимец, за да се уверят, наред с други неща, че той/тя може финансово да се грижи за животно. Основната цел на План А беше да направи осиновяването на животните от приютите по-достъпно, особено тези животни, които не са кастрирани "както 50 % до 60 % от котките и кучетата от приютите, които като цяло не са" (Марш, лична кореспонденция, 6 май 2003 г.). Ето защо, както програмата на Ню Джърси, успехът на План А би трябвало да позволява да бъде измерван с повишените осиновявания от приют (което намалява евтаназиите), както и успехът на План Б - с намаляването на постъпленията в приютите (което също намалява евтаназиите). Въпреки че не бях в състояние да получа данни за осиновяванията от приютите, казва адвокат Питър Марш, водещ поддръжник на програмата на Ню Хампшир, ако това е вярно, "намаленото постъпление в приютите (План Б) е причина за малко повече от 80 % от спада на евтаназиите, и увеличените осиновявания (План А) - за около 20 %. Това е в съответствие с опита на Ню Йорк и Кънектикът, които имат програма за осиновяване от приюти (еквивалентни на План А), но не и програма за евтина стерилизация (еквивалентна на План Б)." Ефектът на програми от типа на План А върху евтаназията в тези щати не бе много значителен през последните шест до седем години (Марш, лична кореспонденция, 6 май 2003 г.). Чрез намаляване нивата на приема и евтаназията, програмата на Ню Хампшир също спестява пари на гражданите. Според издание на Ръководство за управление контрола на животните от 2001 г., публикувано от Международната асоциация за градско управление (МАГУ), през шестте години от началото на програмата, осемте най-големи приюта в щата приеха с 30,985 по-малко кучета и котки, отколкото през шестте години, предшестващи програмата. МАГУ оценява, че в Ню Хампшир бяха спестени $ 3.2 милиона от разходите за приютяване, базирайки се върху изчислен разход за приютяване на животно от $ 105. "Цената на програмата бе малко над $ 1 милион, което означава, че щатът спести повече от $ 2.2 милиона през първите шест години на програмата. Така данъкоплатците в Ню Хампшир спестиха около $ 3.23 за всеки долар, похарчен от щата за субсидираната стерилизационна програма" (МАГУ, 2001, стр. 37). Интересно като сравнение е да бъде отбелязано, че за всеки $ 1.00, който Ню Джърси е похарчил по тази програма, са спестени $ 3.00. (От Програми за свръхпопулацията от животни - компаньони в Ню Джърси, Ню Хампшир и Мейн. Sharon J. Secovich . 2003. Стр. 21-30) --- Котки и кучета, умъртвени в приютите на Ню Хампшир от 1980 до 2000 г. Година - Кучета - Котки - Общо - % промяна от ср. год. бр. - На 1000 жители 1980 - 7,886 - 9,492 - 17,378 - 17.3 1981 - 6,195 - 8,385 - 14,580 - 14.5 1982 - 5,412 - 6,243 - 11,655 - 11.6 1983 - 4,569 - 7,647 - 12,216 - 12.2 1984 - 4,362 - 7,364 - 11,726 - 11.7 1985 - 3,705 - 7,585 - 11,290 - 11.2 1986 - 4,019 - 6,564 - 10,583 -- 9.5 1987 - 2,750 - 6,558 -- 9,308 -- 8.4 1988 - 2,369 - 8,065 - 10,434 -- 9.5 1989 - 3,324 - 8,544 - 11,868 - 10.7 1990 - 3,342 - 9,108 - 12,450 - 10.9 1991 - 2,636 - 9,787 - 12,423 - 10.9 1992 - 2,177 - 9,332 - 11,509 - 10.4 1993 - 1,665 - 9,829 - 11,494 - 10.4 1980-93 ср. год. бр. -- 11,309 - 11.4 1994 - 1,620 - 8,701 - 10,321 -- 9 % - 9.4 1995 - 1,155 - 5,959 -- 7,114 – 37 % - 6.5 1996 - 1,242 - 5,555 -- 6,797 – 40 % - 6.0 1997 - 1,085 - 4,972 -- 6,057 – 46 % - 5.2 1998 - 1,041 - 3,775 -- 4,816 – 57 % - 4.2 1999 --- 774 - 2,592 -- 3,366 – 70 % - 2.8 2000 --- 634 - 1,941 -- 2,575 – 77 % - 2.2 (източник: www.aspcapro.org) --- |