Начало > Ресурси > Обединено Кралство
Прогресът в Обединеното Кралство през 80-те и 90-те Извадка от "Практики за контрол на скитащите животни (Европа)", доклад на WSPA, RSPCA International, 2008 г. "Обединено Кралство 3.9.4.3. Регистрация и лицензиране ...[Правителството], чрез Закона за опазване на околната среда (1990), задължи всички местни власти да назначат служител, натоварен със събирането на скитащите кучета. Освен това, тази част от законодателството даде на местните органи власт за прилагането на съществуващото законодателство (Наредба за контрола на кучетата, 1930), според което всички кучета трябва да носят нашийник с медальон, който ясно показва името и адреса на собственика им... 3.9.4.6. Източници на популацията от "скитащи" кучета i) Историческа перспектива Обичайно и за други подобни изследвания, намирането на исторически данни, които точно показват броя и източника на скитащите кучета във Великобритания, се оказа трудно; този тип информация очевидно е оставала недокументирана и е получавала много малко правителствено и обществено внимание. Един документ, написан от Кардинг през 1969 г., разглеждайки значимостта и динамиката на популацията от скитащи кучета във Великобритания, съобщава, че в Кралското дружество (RSPCA) са приемали по 300,000 нежелани кучета годишно, без разлика между събираните като безпризорни, и предаваните от своите собственици. Кардинг съобщава, че по времето на писането (1969) положението е продължило да се влошава и организациите за хуманно отношение към животните са третирали значителен брой скитащи кучета без правителствена намеса, която да помогне за справянето с причината на проблема. Непреодолимите фактори, допринасящи за проблема по това време, бяха безконтролното възпроизводство и скитането на домашните любимци. Нещо повече, обичайно бе кучета да бъдат свободни за интервали от време, като биват пускани от своите собственици да скитат. Ветеринарната гилдия не бе обединена в своите препоръки за рутинна кастрация на кучетата, като някои считаха това за нещо неетично (Кардинг, 1969). Полицията рядко преследваше собствениците, които упорито позволяваха на своите кучета да скитат и следователно собствениците нямаха стимул да променят поведението си. Освен това, понеже лицензирането и идентификацията на кучетата бяха зле спазвани от собствениците (в резултат на лошо прилагане от съответните органи), връщането на кучетата при техните истински собственици бе изключително трудно. Това бе усложнявано и от значително малцинство от собственици, които не правеха усилия да издирват кучетата си, когато те не се завръщат у дома. Между 1973 и 1976 г. от RSPCA установиха драматичен спад в броя на нежеланите животни, които идват в приютите им. Налице бе намаление с приблизително 130,000 животни през двугодишния период (Лична кореспонденция; Боулс, 2006). Въпреки, че броят на нежеланите животни, приютявани от RSPCA, продължи да намалява, и че през 2005 г. това число възлизаше на малко под 75,000, такъв драматичен спад никога не бе наблюдаван от средата на 70-те насам. Неясно е какви фактори предизвикаха този драматичен спад или дали те доведоха до също толкова драматичния спад в броя на притежаваните кучета във Великобритания. ii) Последните 20 години От 1998 г. насам, Dogs Trust предприеха годишни проучвания на местните власти по отношение броя и съдбата на скитащите кучета, които те се събират (Фигура 2). Имаше прогресивен спад в броя на скитащите кучета, които местните власти прибират (24 % спад от 1998 до 2006 г.), определено увеличение на дела на кучетата, които впоследствие биват задомени и 64 % намаление в броя на евтаназираните. През 2006 г., шест процента от скитащите кучета бяха евтаназирани (Dogs Trust). Националната асоциация на инспекторите по кучетата (NDWA) счита, че процентът на кучетата, върнати на собствениците им през 2003 г., е бил приблизително петдесет и четири на сто, с шест процентно увеличение в сравнение с предишни години, което NDWA отдава на увеличеното използване на перманентни методи за идентификация на кучетата като микрочип и татуировка. Ако вземем под внимание наблюденията на Кардинг, публикувани през 1969 г., че некастрираните, свободно скитащи домашни любимци са били най-големия фактор, допринасящ за проблема със скитащата популация, бихме могли да предположим, че постепенното намаляване на скитащите животни, обработвани от местните власти, може също да се дължи на увеличението на броя на кастрираните кучета и намалението на броя на кучетата, оставяни да скитат. Нали първите инспектори по кучетата, които бяха назначени към отдела по околна среда и здравеопазване на градския съвет на Дънди, установиха точно това през 1981 г. През 1980 г. инспекторите по кучетата на Дънди бяха отговорни за събиране на скитащите кучета. Въпреки това, през първите десет години от дейността на тази служба, простото събиране на скитащи кучета не постигна нищо за справянето с основния проблем и инспекторите не виждаха значително намаляване на скитащите животни. Повечето скитащи кучета бяха кученца и млади кучета, което предполага, че проблемът идва от свръхвъзпроизводството на кучета. В отговор, съветът реши да приложи стерилизационна схема, при която всички кучки, връщани на стопаните им от градския приют, щяха да бъдат кастрирани (за сметка на съвета) преди напускане. Освен това, съветът финансираше разходите за стерилизацията на кучки, принадлежащи на собственици, чиито животни скитат и впоследствие биват търсени. В допълнение, инспекторите по кучетата откриваха кучките, за които бе установено, че раждат нееднократно, и предлагаха на техните собственици безплатна стерилизация за кучетата им. Тази субсидирана стерилизация бе въведена от Градския съвет през 1989 г., и десет години по-късно (двадесет години след стартирането на службата на инспекторите по кучетата) броят на скитащите животни, които биваха събирани, бе намалял с 60 % и броят на унищожаваните кучета - с 90 % *. * Източник: WSPA (1999)." (Превод: Анимал Програмс) --- |